Присмиваше ли се тайно на невежеството ми?
— Какво има? — попитах недоверчиво.
Той протегна ръка и я плъзна по мократа ми коса, като я махна от очите ми.
— Не ми мина през ума, че нещо може да те разтревожи. Мислех, че изчадията са… безстрашни.
— Наистина съм безстрашна — отвърнах. Но веднага щом изрекох думите, разбрах, че са лъжа. Бях обучена да изглеждам безстрашна, но никога не бях изпитвала истински това чувство.
Тирус ме погали по ръката.
— Както и да е, съжалявам, че не бях там, за да ти го обясня по-рано.
Изражението му ми се стори странно. След малко си дадох сметка, че видях нежност в очите му — напълно открит поглед от един млад човек, който винаги е бдял за опасности. Той продължаваше да гали ръката ми и аз разбрах, че се опитва да ме успокои. Мен.
Знаеше каква съм, но въпреки това се опитваше да ми вдъхне увереност.
Погледнах зад нас, но не видях някой да ни наблюдава. Това не беше демонстрация на обич за пред странични наблюдатели. Просто се опитваше да успокои едно изчадие.
Още повече че той знаеше, че излъгах за своето безстрашие, но не ме осъди за това.
Усетих как в гърлото ми заседна странна буца. Разтърках я, но усещането не отмина.
Дъждът стихна и светкавиците спряха.
— Трябва да намеря Смъртоносното — прошепнах аз.
Закрачихме в ритъм в приятелско мълчание. Най-после луните се показаха зад плътните облаци; хвърлиха сребристи лъчи над земята и капките по богатата, растителност заблестяха. Красиво е, помислих си отново. Диво и необуздано като светкавицата. Не знаех дали да му се възхищавам, или да не му се доверявам.
В този момент светлината огря умореното лице на Тирус и аз се сетих за разтревожените официални лица, които бяхме оставили.
— Мога да го намеря и сама — казах аз. — Не е нужно да търсиш заедно с мен.
— Нямам търпение да си почина от тях. Освен това не ми се ще това създание да разкъса някой от луминарите. Няма да помогне на преговорите.
— Как се развиват нещата?
По устните му заигра едва забележима усмивка, но лицето му остана сериозно.
— Те са скептично настроени. Естествено е, разбира се. С това лошо пространство наблизо те се страхуват, че след няколко десетилетия няма да имат планета. Високопочитаемите не обръщат внимание на тревогите им. Според сенатор Фон Пасус единственото възможно решение е да обмислят дали да не напуснат тази планета… Луминарите са разярени от това предложение. Трябва да се преборя с няколко големи пречки, но се надявам, че можем да постигнем споразумение. Твоята приятелка Невени ще остане вицекрал само формално. Засега ще оттеглят декларацията си за независимост до възкачването ми на трона. А после, след като стана император, ще подложа на преразглеждане политиката за научното образование и ще им бъде позволен достъп до всичко, което можем да възстановим, което би могло да помогне за ограничаване на проблема.
— Ще се съгласят ли на тази сделка?
Тирус отмести поглед и сбърчи умислен вежди.
— Надявам се. Ако това не стане, ще означава, че съм допуснал да попаднем във вражески ръце.
Вражески ли? Загледах се в него, опитвайки се да срещна погледа му и да го накарам да бъде откровен. Колко вражески?
— Ето го твоето куче. Бързо — каза Тирус и се втурна напред, като продължи да стиска ръката ми. Почувствала огромно облекчение, аз хукнах след Смъртоносното, оставяйки за момента на заден план въпроса за преговорите на Тирус.
32.
Още няколко пъти през нощта светкавици и гръмотевици прекъсваха съня ми. При всеки нов гръм скачах от леглото с разтуптяно сърце, убедена за част от секундата, че ни нападат. После съзнанието ми припомняше думите на Тирус. Светкавици. Просто светкавици.
Спах толкова неспокойно, че не се събудих веднага, когато някой влезе в стаята, дори и след като Смъртоносното започна да лае от преградата си. Определените за мен слуги влизаха и излизаха по време на престоя ми, макар че ме избягваха, откакто предишния ден бях заговорила един от тях, докато се опитвах да намеря Тирус.
Дюшекът ми потъна леко под някаква нова тежест. Една ръка докосна моята.
— Сидония!
Седнах в леглото толкова рязко, че Невени подскочи.
— О, ти ли си — казах задъхана.
Изражението ѝ беше мрачно и тя не отговори на усмивката ми.
— Не претендирам, че разбирам внезапно обзелите те чувства към Тирус Домитриан — рече Невени. — Мога само да предположа, че са някаква реакция, свързана със скръбта ти.