Сигурно съм изглеждала ужасно — изцапана с кръв и по раздърпана нощница.
— Закарайте ме на централния площад — казах аз. — Веднага!
Централният площад беше разрешен само за пешеходци. Отпред пред Пристройката — самотна кула от паладий — вече се беше събрала голяма тълпа патриотично настроени луминари, дошли да видят как ще загуби живота си Тирус Домитриан, Първи престолонаследник на арогантния император, който си въобразяваше, че ги управлява. Над тълпата се виждаха огромни екрани, готови да предават на живо екзекуцията. Самият брой на хората на площада ме изуми — никога не бях виждала толкова много хора на едно място.
Веднага щом видях как се управлява колата на въздушна възглавница, поех управлението и я насочих право в тълпата, като надух предупредителната сирена. Хората се отдръпнаха от пътя ми. Не знаех как да спра. Поех си дълбоко въздух, насочих колата право в стената на Пристройката и се приготвих за сблъсъка.
Тя се удари и спря. Сред парчетата изкривен метал почувствах как ме обгръща една фуния, мека като коприна. Разкъсах предпазната мрежа, а после се измъкнах с краката напред през прозореца като гротескно новородено същество, излюпило се от разчупената черупка.
Сблъсъкът беше отворил голяма дупка в постройката. Промъкнах се през нея и влязох в кулата, където се бяха събрали първенците на Лумина, приготвили се да видят екзекуцията на една платформа в другия край на залата.
Първият страж ме забеляза. Извика да привлече вниманието на останалите и те насочиха оръжията си срещу мен. От всички страни към мен припламнаха снопове енергия. Направих задно салто не толкова за да ги избегна, колкото за да се вмъкна сред най-близките от присъстващите с надеждата да се спася с неочакваните си действия.
Разбягалите се на всички страни първенци на луминарите викаха уплашени и се блъскаха едни в други в бързината да избягат по-далеч от мен. Скочих върху раменете на един мъж и го използвах като опора да се прехвърля на подиума в предната част на залата, където държаха Тирус. Тук имаше още стражи, които насочиха оръжията си срещу мен, но аз се наведох, успях да докопам един от тях, отнех му оръжието и го насочих към колегите му. Те паднаха бързо един след друг. После насочих оръжието към първенците, наобиколили Тирус. Бяха го поставили на колене, в очакване на смъртта.
Бях готова да избия всичките или да умра.
Стрелях веднъж срещу бащата на Невени, но не смъртоносно. Не исках да го убивам, защото тя беше моя приятелка. Останалите обаче…
— Почакай! — извика Тирус. — Не ги убивай.
Сега не беше време за милосърдие. Хвърлих му нетърпелив поглед.
— Защо не?
С бързо движение насочих оръжието към него и разцепих белезниците му с един изстрел.
Тирус се дръпна стреснато, когато ръцете му се освободиха, и се изправи на крака. Застанах зад първенците, за да не могат стражите долу да стрелят по мен.
— Най-добре ще е да ги убия — казах аз. — Ще оставим жив бащата на Невени като заложник, за да ни помогне да избягаме…
— Не. — Тирус се вгледа в първенците. — Ще пощадя живота ви, но в замяна искам да ме изслушате за последен път. Приемате ли?
Какво правеше той? Погледнах към луминарите, които не бяха успели да избягат, а после и стражите долу, които настъпваха към подиума с готови за стрелба оръжия. Какво повече би могъл да им каже от вече казаното? Тези хора се бяха оказали лъжливи и коварни. Бяха се промъкнали през нощта, за да го заловят и убият. Не заслужаваха да им се дава друг шанс.
Но Тирус вече не гледаше мен, а се обърна към първенците, които малко преди това го бяха наобиколили и сега стояха безпомощни и с вдигнати ръце.
— Един последен апел към здравия ви разум. Знам, че не сте искали да идвам. Дойдох, без да съм поканен и ако луминарите искат да въздадат възмездие на семейството ми чрез мен, ще го приема, след като ми позволите да говоря за последен път. Доброволно.
Първенците се размърдаха. Забелязах как няколко души се промъкват при нас през дупката, която бях направила в стената. Сред тях беше и Невени, следвана от стражите си. Като се държеше за главата, тя огледа залата. Когато погледите ни се срещнаха, разбрах по изражението ѝ, че се чувства предадена и гневна.