Баща ѝ се посъветва с един друг мъж, а после рече:
— Много добре. Ще чуем последния ти призив, при условие че се съгласиш на всяко правосъдие, което ще въздадем.
Тирус кимна.
— Тогава да свалим оръжията и да поговорим.
Да свалим оръжията? Захапах силно вътрешната част на бузата си, за да сдържа гнева си. Той имаше предвид аз да сваля оръжието си, но аз нямаше да го сторя. Преди броени секунди те се канеха да го екзекутират. Какво правеше той? Щяха да го убият!
Тирус ме погледна с безмълвна молба в погледа, която така настоятелно ме подканяше да му се доверя. Да се доверя на преценката му. Можех ли да го сторя? Можех ли да допусна това?
Ръцете ми се разтрепериха, но си наложих да го направя. Свалих оръжието си.
Сега и двамата трябваше да разчитаме на милостта на луминарите.
33.
Последвах ги замаяна, когато Тирус и шепата първенци се оттеглиха в една по-уединена стая. Стоях колкото може по-близо до него, а другите гледаха да са по-далеч от мен. По разкъсаната ми нощница имаше кръв и разбрах, че съм разкрила пред елита на Лумина, че не съм човек.
Изправен пред заплахата от скорошна гибел, Тирус спокойно си взе питие и се настани пред тези високопоставени луминари, като че ли той беше човекът, който командва тук. Все едно, че беше свикал съвещание, а не кратък трибунал, преди да загине.
— Подходих неправилно — започна той.
Слабата златиста светлина се изливаше като мед по кожата му и хвърляше тъмни сенки върху изпъкналите мускули на ръцете му и по спокойното му, изпълнено с достойнство лице. В чертите му нямаше и следа от безпокойство и макар да беше млад, имаше осанката на истински император. Не бе за вярване, че някой го е смятал за луд.
— Дойдох тук, за да ви уверя, че съвсем не съм като чичо си, когато нямахте никаква причина да ми вярвате. И сега я нямате.
Около нас се разнесоха шумни викове на съгласие, но видях враждебност в много очи.
— Очаквах да приемете на сляпо уверенията ми, че ще ви дам независимост. Но защо да удържа думата си, когато стана император? След като съм вече в безопасност? Затова нека изложа аргументите си.
Той бръкна под туниката си и извади тънка метална фиала. Сложи я спокойно на масата пред себе си.
— Питате какво ме отличава от чичо ми. Ето това е неговият подход. Подходът на Домитриан. Това беше у мен през цялото време, дори когато хората ви ме заловиха, дори по време на процеса сутринта, когато даже не ми беше позволено да говоря и да изложа доводите си. Знаете ли какво е това?
В стаята се възцари пълна тишина. От израженията на лицата наоколо разбрах, че никой нямаше ни най-малка представа.
— Сигурен съм, че някои от вас са запознати с историята на империята. Чичо ми със сигурност също е запознат и се надява тя да се повтори. Веднъж моята прабаба е използвала биооръжие по този начин, за да се справи с един бунт на Фортикан.
Хората в стаята се размърдаха, а няколко луминари скочиха на крака, като че ли готови да побегнат от стаята. Много уста произнесоха една фраза:
— Резорбираща мъгла! Резорбираща!
— Да, това е резорбираща мъгла. И ако исках да я използвам — продължи Тирус, повишавайки глас, но без да крещи, — нямаше ли вече да съм го направил? Бях в ръцете ви и ме очакваше смърт, но въпреки това нямах намерение да използвам това и да рискувам да избия хиляди невинни хора. Така действа чичо ми. Съгласен съм, това е императорският подход на Домитриан. Но не и моят!
В стаята настъпи мълчание. Приближих се до фиалата и я разгледах, без да я докосвам. Изведнъж си спомних лукавото изражение на императора, когато той се съгласи да позволи на Тирус да разговаря с луминарите. Тогава рече, че ще му каже точно какво да им заяви.
— Императорът те е изпратил тук да използваш това… това биооръжие, така ли? — прошепнах аз. — Изобщо не е искал да водиш преговори.
По устните на Тирус заигра тънка, нерадостна усмивка. Взе фиалата и бледите му очи се вгледаха в гладкия ѝ метал.
— Не, той нямаше желание да разреши този проблем по мирен начин. Искаше луминарите да му послужат за пример. Специално ме помоли да получа достъп до тази планета, а после още с кацането да пусна мъглата, точно както прабаба ми е постъпила някога с противниците си. В тази фиала има достатъчно спори да унищожат една цяла провинция. Ние с теб щяхме да сме в безопасност. Получихме имунитет срещу нея заедно със стандартните планетарни ваксини, преди да напуснем Хризантемиума. Луминарите обаче ги очакваше най-ужасна участ.