— Заплашваш ли ни? — обади се с разтреперан глас бащата на Невени.
Тирус го изгледа спокойно.
— Още ли не ви е ясно, че не ви заплашвам? Изпратиха ме тук да използвам това, но никога няма да го направя. Дори с цената на собствения си живот. Вече ви го показах. Вие възнамерявахте да ме убиете и аз очаквах смъртта си, но въпреки това не използвах мъглата. Няма да продължавам по стария начин. Дойдох тук да разреша конфликта по мирен път и да спася тази планета от плановете, които чичо ми има за нея. Дали ще ме убиете днес, или ще си тръгна като свободен човек, тази фиала ще остане неотворена и неизползвана. — Той се наведе напред. — Но ако се съгласите да ме оставите жив, мога да ви обещая едно: вие никога няма да бъдете изправени отново пред заплаха от този характер. Смятам да се върна в Хризантемиума и да отнема властта на чичо ми. После ще премахна върховенството на Високопочитаемите в тази империя и завинаги ще ви освободя от тяхното влияние.
Затаих дъх, чула как Тирус открито говори за държавна измяна. Луминарите започнаха да разговарят помежду си, изумени от думите му, но го оставиха да продължи.
— Видях вашето лошо пространство. Много добре разбирам пред каква заплаха сте изправени в близкото бъдеще. Знам защо искате да се отделите. Империята потиска развитието на технологиите, знанията, които са ви нужни, за да се предпазите, и тя прави това само за да запази властта на Високопочитаемите. Онези, които се обявяват срещу това потисничество, биват заклеймявани като богохулници и еретици, защото това е хелионистката вяра на аристокрацията — една религия, размахвана като тояга от тесногръди, жалки хора, които сами не вярват в нея. Да, мога да твърдя това със сигурност. Роден съм сред тези хора, възпитан съм сред тях. Тяхната религия е само средство и нищо повече.
Невени изскочи напред от групата на първенците. Очите ѝ бяха изпълнени с недоверие.
— И защо трябва да мислим, че ти си по-различен? Ако направиш това, което твърдиш, ще подкопаеш собствената си власт.
— А каква е алтернативата? — рече Тирус. — Да чакаме лошото пространство да се разпростре навсякъде? Да чакаме, докато няма да можем да се обърнем в нито една посока, без да видим собственото си забвение? Стагнацията означава смърт, госпожице Сагнау. Вместо да остана в историята просто като поредния страхливец, оставил се на удоволствията, закрил очите си с ръце, скрил се от реалността пред мен, аз искам да бъда този, който ще направи първата стъпка на промяната.
— И как ще го постигнеш? — обади се един глас.
— Чичо вече ми даде средствата да подкопая властта на Високопочитаемите. Той лиши много от големите фамилии от влиянието им, запазвайки го само за себе си. Сега може да действа еднолично в Сената, без да има кой да оспорва властта му. Мога да използвам заграбената от него власт и да предприема действия дори ако Високопочитаемите възразят. Заклевам се пред вас, че ще го направя.
— Откъде да знаем, че говориш истината? — обади се бащата на Невени. — Може да се възкачиш на трона и да промениш мнението си.
— Много просто — отговори Тирус. — Тук пред вас изрекох думи, които представляват държавна измяна. Признавам пред вас, че планирам смъртта на чичо си, императора. Всъщност дори признавам пред вас, че помагам на едно изчадие, представящо се за сенатор Фон Империан, и го крия сред Високопочитаемите, макар да се счита за държавна измяна дори само да притежаваш изчадие.
Той посочи към мен.
Няколко души ме погледнаха с изумление. Невени преглътна с мъка, но не ме погледна.
— Дадох ви всичко — продължи Тирус. — Направих го пред всички вас, дузини свидетели. Дадох ви средството да ме унищожите било то преди или след като стана император, защото кой от Високопочитаемите би търпял властта ми, след като разберат какви намерения имам за тях?
Сред тълпата се разнесе шепот.
— Избрах да ви доверя най-опасните си тайни — продължи Тирус. Лицето му грееше от силата на вътрешната му убеденост. — Направих го, защото с вас ни обединява обща кауза. Искаме едно и също. Сега ще ви позволя да излезете от тук, като приемете плановете ми, или пък ще предпочетете да ме убиете веднага? Оставям се на вашата милост.
Той разпери ръце, а аз потиснах изкушението да скоча пред него и да го предпазя с тялото си.
Видях как хората около мен един по един отпуснаха оръжията си, как ръцете им паднаха от кобурите, които стискаха допреди миг. После Тирус спокойно си наля още едно питие, а на мен ми стана напълно ясно, че той ще живее. Най-после бе спечелил луминарите за каузата си.