— Кендъл — с пресипнал глас изрече той, — за теб боят свърши. Моля те, слушай ме, защото искрено вярвам в това, което ще ти кажа. Ако чуя пак за някакви твои подвизи, ще те намеря и ще те заведа насила в друга държава, където ще останеш до края на войната. Разбра ли ме?
— Брент…
Тя чу само шумоленето във въздуха — той бе коленичил и извади нож от ремъка около прасеца си.
Сега държеше ножа срещу гърдите й.
Устните му беше само една черта върху стиснатата му челюст. Тя го погледна смаяна.
— Ами ако бях янки, Кендъл? Какво щеше да направиш? Острието е опряно в гърдите ти.
Той плъзна ножа между копчетата на нощницата й и зацелува плътта, като я дразнеше с хладното острие, заплашваше я, но не оставяше дори драскотина. Очите й бяха приковани в неговите, това беше хипноза, гняв. И тя стисна зъби, но не каза нищо, докато той режеше копчетата едно след друго. Ножът й беше скрит под нощницата, но тя не посегна към него. Времето беше нейното оръжие.
— Какво щеше да направиш, ако бях янки, Кендъл? — повтори той.
Тя вдигна брадичка.
— Не всички янки са жестоки изнасилвачи, Брент.
— Не, не са. Нито пък трябва да очакваш всички южняци да бъдат образец на благородство. Разбираш ли в какво положение се намираш, Кендъл?
— Да — отсече тя с горчивина.
Той стана, прибра ножа и свали ремъка около прасеца си. Обърна се с гръб към нея и издърпа ризата от панталоните си.
— Нямам много време — каза й той, все още с гръб към нея.
— Ти никога нямаш време — безизразно отвърна тя.
Той се извърна.
— Не мога да променя това, Кендъл.
— Ммм… — промърмори тя и сведе мигли. — Неустрашимият мъж трябва да бърза за фронта.
— Стига, Кендъл.
Тя остана неподвижно, заслушана в тихото шумолене на свличащи се дрехи.
— Сутрин е, нали знаеш — глухо изрече тя.
— И какво от това?
Значи така — влизаш и ме подмяташ насам-натам, даваш нарежданията си и скачаш в леглото. А аз, Бог да ми е на помощ, още те обичам, още те желая. Но ти ще си тръгнеш още докато леглото е топло. Ще се сетиш за мен чак когато си готов а се върнеш отново.
— Разбирам, Брент, че репутацията ми и без това е накърнена, но мисля, че Ейми все още е в къщата.
— Кендъл — нетърпеливо изръмжа той и коленичи на леглото до нея. — Не съм се връщал много, много отдавна изобщо не може да става въпрос за твоята репутация. Ние се намираме в необичайна ситуация. И съм сигурен, че семейство Армстронг напълно разбират желанието ни да бъдем едно.
Тя не искаше да усеща чувственото привличане на телата им. Не искаше да повдигне мигли и да се обърне към него. Тялото й вече се вълнуваше от неговия допир, кръвта кипваше, сърцето туптеше в сладостно очакване. Той повдигна косата й и притисна устни към тила й, леко пощипвайки плътта, милвайки я с устни и с връхчето на езика си. Топлина се просмукваше през нея, топлина, разтапяща и напираща с всяко нежно, мъчително докосване.
Не биваше да отстъпва…
Погледна го, когато той сложи ръце на раменете й и я притисна към леглото. Очите му не се откъсваха от нейните, докато разтваряше разцепения от ножа плат и оголваше гърдите й. Легна до нея, впи поглед в твърдата могила, обгърна я с ръка и с едно докосване на палеца си накара зърното да щръкне. Наведе глава и остави устните си да вкусят закръгления връх.
Кендъл разроши косата му, опитвайки се да не мисли за болезненото желание. Огънят на копнежа и жаждата изригна от незнайни дълбини.
Ръката му се плъзна под края на нощницата и пропълзя като тропическа жега от глезена до вътрешната страна на бедрото й. Там закръжи в мъчително бавни кръгове по уязвимата й плът. Той спря за миг и като дърпаше нощницата, прошепна с дрезгав глас до гърдите й:
— Да махнем това.
Тя преглътна и застина.
— Целуни ме, Брент.
— Целувам те.
— По устните, Брент. Моля те, целуни ме.
Той послушно се премести и бавно приближи устни към нейните.
Тя ловко протегна ръка, извади ножа си от скривалището му и го опря в гърлото му.
В очите му трепна изненада, после гневът превърна тлеещото сиво в оттенък на черното.
Тя бързо изрече:
— Какво ще направиш сега, Брент? Едно леко движение и ще ти прережа гърлото.
Той тихо изруга, гласът му беше глух и заплашителен. Кендъл отново преглътна, но погледът й, закован в него, не трепна.
— Всички сме уязвими, Брент. Всички можем да умрем. Твоят живот за мен е по-скъп от моя собствен, но ти си принуден да го рискуваш. И дори не питаш дали съм съгласна.
— Различно е, Кендъл.
— Как така? — тя притисна острието и по шията на Брент избиха ситни капчици кръв. — Аз съм жена. Да, ти наистина си по-силен. Но сега аз мога да сложа край на живота ти.