Лятото полека премина в есен и Илинойс остана далече назад. Тържествено отпразнуваха октомврийския ден, в който прекосиха границата на щата. Бю и неговите войници избухнаха във възторжени викове. Стърлинг тихо им припомни, че независимо на чия страна е населението на Кентъки, по-голямата част от щата е в ръцете на Съюза.
Брент благоволи да им отпусне време за веселие, но не се присъедини към дивото им щастие. Гледаше, облегнат на едно дърво.
— Господа, по-добре да си запазим радостта за мига, когато пристигнем в Тенеси — тихо продума той. — Ако продължаваме със същия ход, съвсем скоро ще бъдем в безопасност.
Но нищо не можеше да спре възторга на сърцата им. Бяха преминали Илинойс. За тях това беше победа, особено след като знаеха, че янките са претърсили целия щат, за да ги намерят.
Късно следобед на втория ден в Кентъки шепот разбуди Кендъл. Тя се размърда и усети, че Брент не е до нея. Учуди се и се надигна. Видя, че той разговаря шепнешком с Бю. Обзета от любопитство, тя отметна кичур коса от челото си, стана на крака и се приближи към тях.
— Казвам ти, Брент, тя е възрастна жена и живее съвсем сама във фермата си. Убеден съм, че е на наша страна.
— Как, по дяволите, ще го докажеш, Бю? — недоверчиво попита Брент.
— А какво може да ни стори, ако не е? Деветима мъже и млада жена срещу една старица. Покани ни на обяд, Брент. Представяш ли си, току-що изпечен хляб, варени зеленчуци, печено свинско, овесени ядки и грах…
Брент се подсмихна на копнежа в гласа на Бю.
— Не мога да те обвинявам, майоре, за лакомията. Добре. Ще спрем във фермата. Но ще поставим стражи наоколо.
Кендъл пристъпи към тях.
— Какво се е случило? — смръщи тя чело в недоумение.
— Бю отишъл да отмъкне нещо за ядене и срещнал някаква старица в полето. Поканила ни е на обяд. Не одобрявам напълно, но…
Кендъл си представи дъха на домашно приготвена храна. Тя се втурна с отворени обятия към Брент, наклони глава назад и отправи към него умолителен поглед.
— Брент, какво лошо ще ни стори някаква възрастна жена? Моля те…
— Майорът вече се възползва от този аргумент, Кендъл. — Брент сви рамене и я погледна с искри в очите. — Наблизо май има ручей и жената ни е предложила цял калъп от най-хубавия си сапун. Програмата за деня ми изглежда готова.
Сапун… какво удоволствие!
— Какво чакаме тогава? — нетърпеливо попита Кендъл.
Брент отново сви рамене, но не изглеждаше особено доволен.
— Отиваме! — весело се провикна Кендъл. — Ще събудя останалите!
След малко Бю ги поведе през неизорана житна нива към една порутена къща. Околността беше притихнала в есенната си премяна и те не срещнаха жива душа, докато стигнаха къщата. Портата се отвори и една висока слаба жена със стоманеносива коса ги посрещна широко усмихната.
— Радвам се, че те виждам отново, Бю. Това ли са твоите приятели?
— Да, госпожо — отвърна Бю. — Предупредих ви, че сме доста.
Безцветните очи на старицата огледаха групата, но усмивката й си остана все така любезна и гостоприемна.
— Толкова е хубаво човек да има гости. Колкото повече, толкова по-добре. Хайде, влизайте всички. Цяла сутрин готвя за вас с най-голямо удоволствие!
— Благодаря ви, много мило от ваша страна, госпожо.
— Казвам се, мисис Хънт, младежо. Хана Хънт.
Бю посочи поред всички и каза имената им. Хана Хънт кимаше на всекиго, после се отмести от вратата и с жест ги покани да влязат. Бю тръгна по входните стълби, но се спря разколебан и тихо каза:
— Редник Танер, сержант Маршъл, заставате първи на пост. Хъдсън и Лауъл ще ви сменят след малко.
Ароматите, които долитаха от къщата, подлудяваха Кендъл. Но щом последва Бю, някакво шесто чувство я накара да спре и да се обърне. Брент гледаше към къщата и в очите му се четеше озадачение, лицето му беше напрегнато.
— Какво има, Брент? — попита го тя.
Той трепна, после сви рамене.
— Не знам, тревожа се.
— Капитане — чул думите му. Бил Танер, един от войниците на Бю, се обърна към него, — бъдете спокоен. Аз имам зорко око, сержантът — също.
— Не се съмнявам в това — съгласи се Брент. Пак сви рамене и прегърна Кендъл. — Ще хапнем ли, Кендъл?
— Разбира се! — отвърна тя с блясък в очите. Тревожеше се за Брент и внимателно го наблюдаваше, когато седнаха около голямата дървена маса в кухнята на Хана Хънт. Кендъл предложи да й помогне, но Хана настоя да си остане на мястото. Поднесе им огромни чинии с печено свинско, изобилно полято с апетитен сос, и Кендъл се отпусна, като видя, че и Брент се е успокоил. От масата се понесоха хвалби за готвачката. Кендъл беше убедена, че в живота си не е опитвала нищо по-вкусно. Хана участваше в разговора, като се оплакваше от войната.