— Кого ще наемеш? — горчиво попита Лоли. — Всички мъже са във войската.
— Някои вече са се върнали — уверено рече Кендъл. През следващата седмица тя откри една свободна негърка, която чудесно се справяше с майка й, и двама мъже, на които имаше доверие. Назначи ги за управители на плантациите. Лоли я погледна със съмнение, като разбра, че е наела ампутирани бивши войници, но после с безразличие сви рамене. Кендъл знаеше, че не бива да очаква душата на сестра й да се възстанови скоро.
Въпреки че бе осигурила подкрепа за Лоли, преди да тръгне, Кендъл откровено й каза:
— Лоли, тук няма да сте в безопасност, ако…
— Ако янките спечелят войната? — невъзмутимо попита сестра й.
— Да.
— И какво предлагаш?
— Не съм напълно убедена, но мисля, че знам едно място, където няма да има тежки последици от войната. Скоро ще ти пиша.
Кендъл видя, че на лицето на сестра й се появява студена усмивка:
— Не сме чували за теб откакто започна войната и сега, като казваш скоро…
— Не е честно! Много добре знаеш, че не можех да дойда в Чарлстън.
— Можеше да ми пишеш. Кендъл, мразиш ли ме за това, че ти беше продадена на Джон Мур вместо мен?
— Не! — ужасена възкликна Кендъл. Яростно поклати глава. — Лоли, никога не съм те мразила. Аз бях по-голяма и по-силна. Вторият ни баща мислеше, че аз ще му донеса повече пари.
Лоли се засмя и за миг русата й красота засия, въпреки трагедията, който тъй скоро бе преживяла.
— Кендъл, аз съм изтощена. Аз не бих издържала това, което ти преживя: брака с Джон, затвора, бягството. Умирам от желание да видя твоя капитан Маклейн. През цялата война все за вас двамата се говореше!
— Няма да има „вас двамата“, ако не се върна в Ричмънд — промърмори Кендъл.
Майка й плака, когато дойде време да тръгва, но тя вярваше, че дъщеря й ще се погрижи за тях и ще се върне да ги отведе със себе си на безопасно място. Беше твърде слаба, за да стане от леглото, и Кендъл се сбогува само с Лоли.
Открили, че войната е заздравила връзката между тях, двете сестри се прегърнаха. После Кендъл целуна детето, удивена от чудото на новия живот, и се опита весело да се сбогува.
— Кендъл — тихо промълви Лоли.
— Да?
— Не е ли странно, че Джийн умря, а Джон — не.
— Да, странно е, Лоли. До скоро виждане — добави Кендъл.
Лоли се усмихна и помаха с ръка.
Кендъл мислеше само за семейството си, когато се качи на влака за Ричмънд. Не забеляза, че по пътя имаше много войници, които изглеждаха разтревожени.
Въпреки песимизма си по отношение на войната, тя не разбра, че нещо не е наред чак докато не пристигна в странноприемницата и не откри, че Варина Дейвис се е опитвала да се свърже с нея. Освежи се и веднага забърза към първата дама на Конфедерацията.
Посрещна я черен иконом и я заведе в стаята на Варина.
— О, Кендъл, скъпа! — Гласът й, както винаги, беше нежен и мелодичен. Но гласът на Варина щеше да си е все така нежен и изискан, независимо дали се готвеше да й каже, че денят е прекрасен, или да й съобщи, че янките са завзели Ричмънд. Тя наистина беше възхитителна жена — изтънчена, благовъзпитана, любезна и изпълнена с достойнство.
— Какво се е случило, Варина? — попита я Кендъл. Варина не отговори веднага. Усмихна се и се приближи към нея, а кринолинът шумолеше под сребристата коприна на роклята й.
— Най-напред, скъпа, да ти кажа, че отново ще напусна града. Онзи ужасен генерал Грант настъпва към нас. Трябва да ти съобщя и нещо, което се опасявам, че ще те нарани. Капитан Маклейн беше тук по време на отсъствието ти. Той се надяваше да те намери тук, а също и да поеме командването на кораба си. Но лейтенант Макферсън още не се е върнал. Той отново беше изпратен в Лондон. О, само ако англичаните пожелаеха да се намесят и да ни предложат помощта си! Но това е невъзможно. Капитан Маклейн се присъединява към отряда на брат си. Затова смятам, че за теб ще бъде най-добре да напуснеш Ричмънд заедно с мен.
— О, не! — прекъсна я Кендъл и усети, че кръвта се отдръпва от лицето й и го оставя бяло като сняг. — О, не! Брент е бил тук, а аз…
— Всичко е наред, скъпа. Той беше в болницата и разбра, ти си отишла да погостуваш на семейството си…
Варина млъкна, защото Кендъл се изправи рязко.
— Но аз му обещах да бъда тук.
— Кендъл, ние сме във война. Сигурна съм, че капитанът те разбира.
Кендъл енергично поклати глава.
— Трябва да го намеря. Знаеш ли къде отиде?
— На север, по железопътната линия към войската на Ли, но ти не можеш да тръгнеш след него, Кендъл. Околността е пълна с янки.
— Трябва да отида! Трябва! Моля те, Варина! Ако можеш, помогни ми. На всяка цена трябва да го настигна.