Отново го погледна тайно. Беше висок, с широки рамене и тесен ханш. От прилепналите към тялото му панталони и ботушите, стигащи до коленете, личеше, че краката му са дълги и яки като стволове на дървета, добре оформени и мускулести. Пръстите, с които барабанеше по бюрото, дълги, с удебелени кокалчета, издаваха силата ръцете му.
Тя отново започна да трепери. Чудеше се как ли такъв мъж ще докосне жена. Захапа парче месо, за да не забележи той, че трепери. Досега мъжете й бяха причинявали само страдания.
Отпи от виното, почти се задави. Беше направила грешка. От него струеше сила и мъжественост. Бяха в природата му, в начина по който дишаше и вървеше. Такъв човек щеше да е безмилостен. Чувстваше го по очите му, които я обгаряха, докато я наблюдаваше. Как ли ще го държа на разстояние? — питаше се тя отчаяно. „Ако се проваля и той открие, че го лъжа, няма да ми прости. Господ да ми е на помощ. Сигурно съм полудяла, никога няма да успея. Но трябва! Трябва!“
Как бе измислила това, самата тя не знаеше. Хрумна й, когато видя Брент Маклейн. Изрече толкова безразсъдни думи. Сега трябваше да довърши започнатото. Каквото и да станеше, щеше да си струва, защото щеше да се махне, преди събитията в Чарлстън да я направят завинаги пленница на чужда земя.
Аз съм луда…
Беше изяла всичко. С усилие преодоля треперенето на пръстите си, наля си още вино и отправи хладен поглед към него.
Защо е толкова разгневен? — чудеше се тя.
— Нахрани ли се, Кендъл? — попита той подигравателно.
Тя кимна.
— Ще бъдеш ли така добра да станеш? — Гласът му бе приятен. Прекалено приятен.
Той отново обхвана тялото й с поглед, като й даде да разбере, че мислено я разсъблича. Няма да й е за първи път, реши той. Беше млада и свежа, но бе преминала възрастта, в която едно южняшко момиче току-що навлиза в обществото. Дали това не беше игра, която тя често играе? Дали не си търси любовници по този начин? Странна невинност се четеше в очите й, те говореха за загадъчността, мъдростта и съблазните на нежния пол… С жестокост, която не можа да потисне, той презрително попита:
— Какво ви кара, госпожо, да мислите, че ви намирам достатъчно привлекателна, за да си платите пътуването?
Този път бузите й пребледняха, но това не беше онзи пепеляв цвят, който преди бе видял на лицето й. Не се гордееше от победата си, но все пак това беше справедливо. Знаеше, че откакто бе отворила очи, го наблюдава внимателно. Преценява физическите ми качества, помисли си той кисело. Изглежда бе издържал изпита.
Ужасена, Кендъл изведнъж разбра как се чувстват робите на търг, докато стоят на платформата. И за първи път пренебрегна плана си. Страшен гняв я завладя и тя заговори, без да мисли:
— Защото разбрах, че си падаш по рискованите сделки, копеле проклето! — изсъска тя, обърна се на пети и затърси бравата на каютата.
— О, не, госпожо! — изрева внезапно той, с няколко бързи стъпки се озова до нея и я сграбчи. — Достатъчно дълго ме дразнихте със смелото си предложение, с обещанието в очите ви. Ще ви имам тази вечер, Кендъл Мур. Сделката е сключена.
Тя наклони глава назад, очите й, дълбоки, бурни и загадъчни като океана, срещнаха неговите:
— Нека първо стигнем до някое друго пристанище! — ледено настоя тя. — Това е моето условие.
Той мрачно стисна устни. Стоманеният му поглед се заби в нея като жесток нож.
— Вашите условия? Добре, госпожо, но преди да се съглася, искам да изпробвам това, което ми предлагате.
Той грубо впи устни в нея. Завзе със сила устата й, езикът му се промъкна между зъбите й. Не й даде възможност да се отбранява. Пръстите му се вплетоха в косата й, той обхвана с ръка кръста й и я придърпа към себе си. Но внезапно… промени решението си. Искаше да й предаде треската, която го бе обзела, но се отказа. Отдръпна устните си, после с леко, възбуждащо движение сля дъха си със сладостта на нейния дъх. Тя ухаеше на мента и рози…
Отстрани се от нея, извади ризата от панталоните си и разкопча седефените копчета. Повдигна вежди, докато махаше сребърните копчета на ръкавелите си. Спря. Чакаше. Твърдо решен.
— Сега, Кендъл — каза й с пресипнал глас. Безмилостно. — Ако искаш да пътуваш, ще те взема сега.
Тя трепереше, уплашена от нападението му. Не можеше нито да му се противопостави със сила, нито да се отърси от нежността, която бе събудил в душата й. Той бе докоснал нещо вътре в нея, нещо което я караше да го желае, въпреки че беше опасен и настоятелен…
Но той щеше да разбере! Щеше да открие, че е измамница и да я изхвърли от кораба.