Кендъл бързо се огледа и реши, че повече няма да чака.
Измъкна се от роклята си и захвърли единствения си кринолин на пясъка. Останала само по долна риза и гащета, тя си пое дълбоко дъх и се хвърли във водата.
Не беше опитна плувкиня, но докато живееше при индианците, се бе научила да се задържа над водата. Като напредваше към все по-сините дълбини на залива, тя усети пронизващ страх и влезе в яростна схватка с него. Понякога в тези води се навъртаха акули. И всякакви други дребни злобни същества — скатове, медузи, баракуди.
А на борда на шхуната може би я очакваха и по-страшни същества. Хора. Щеше да бъде съвсем уязвима, когато излезе от водата, облечена само в прозрачно памучно бельо.
Кендъл зарита още по-енергично в топлата вода. Неочаквано замаха с ръце и се задъха. Осъзна, че изпада в паника.
Поспря и дълбоко си пое дъх. Една вълна я повдигна и посипа капчици върху главата й. Когато вълната премина, тя се успокои. Ако й е писано, ще си навлече неприятности, но няма да се удави по най-глупавия начин — от страх.
Загреба с уверени и плавни движения. Само за няколко минути стигна до шхуната. Но там се сблъска с нов проблем. Как да се качи на борда? Плуваше объркана, забравила, че в заливчето може би кръжат гладни акули. Най-после близо до носа откри място, където корпусът беше повреден. Дъските се бяха разцепили почти до ватерлинията. Ако се хванеше за планшира, щеше да успее да се прехвърли на палубата.
Спря за миг и усети как слънцето жари солената й кожа. Зави й се свят и тя яростно премигна. Дали не се държеше като кръгла глупачка? Какво се бе случило с екипажа на кораба? Може би бяха умрели от някаква болест. Дали и тя нямаше да се зарази?
Улови се за планшира и се намръщи, когато една тресчица се заби в дланта й. Инстинктивно вдигна ръка към устата си да оближе драскотината и се огледа наоколо.
Шхуната не беше голяма като „Джени Лин“, но бе красива и на борда й имаше всичко необходимо. Видя една лодка, окачена на такелажа. На кърмата й с черно беше изписано името на шхуната: „Гордостта на Нова Англия“.
— Добре — промърмори тя и пристъпи бавно по палубата.
— Я да видим дали не можем да те прекръстим например на „Гордостта на Юга“.
Докато се промъкваше предпазливо към щурвала, все повече се убеждаваше, че има някаква причина корабът да бъде изоставен. Може би е участвал в битка и екипажът му просто го е напуснал.
Кендъл се напрягаше и пъшкаше, за да обърне щурвала, и отчаяна, объркана, почти се отказа. Тъкмо изкрещя, вбесена от собствената си безпомощност, и облегна лице на изпотената си ръка, когато вятърът изведнъж се обърна и шхуната се подчини на волята й.
Веднъж предал се във властта й, корабът стана послушен като агънце. Окъсаните платна уловиха вятъра и шхуната се плъзна по повърхността на водата. Приближавайки към устието на дълбокото заливче, Кендъл изведнъж се сети, че след малко ще навлезе в тайното пристанище, където корабите на Юга търсеха подслон, а над главата й се вее флагът на Севера. Като се молеше корабът да не променя курса, тя се затича към бизана и се опита да развърже възела на въжето, с което спускаха и издигаха флага. Залови се за работа със зъби и нокти. Продължи да дърпа, докато кожата на пръстите й се разрани. Най-после опърпаният възел се разхлаби и след миг флагът прекъсна гордия си полет.
Но шхуната започна опасно да се накланя. Кендъл се втурна като обезумяла обратно. И този път корабът й се подчини безропотно.
— Само ако можех едновременно да бъда на две места — промърмори тя. — Струва ми се, че щях отлично да се справя дори в открито море!
Но изведнъж осъзна, че е почти гола.
— По дяволите! — промърмори тя.
Скочи и забързано се зае да свива съдраните платна. Задачата беше тежка, защото обгореният от слънцето и разнищен от вятъра такелаж яростно се съпротивляваше. Най-после успя да свие всички платна, освен кливера, и се затича по палубата, за да намери макарата на котвата. Като по чудо тя беше в добро състояние. Твърде късно обаче разбра, че да спусне котва е много по-лесно, отколкото да я вдигне. Но въпреки всички унижения, които бе изтърпяла в живота си, тя притежаваше силно чувство за приличие. Нямаше нищо против да се съблече, за да спаси кораба, но не би се показала гола пред хората. В каютите на екипажа сигурно имаше някакви дрехи. Макар все още да не беше навлязла в протока, тя се намираше зад първата групичка мангрови дървета и дори към залива да се приближеше друг кораб, никой нямаше да я забележи.