„Джени Лин“ успя да се довлече до Норфолк и тръгна нагоре по река Джеймс към пристанището на Ричмънд. Пет снаряда я бяха ударили, но все още плаваше, очукана и повредена, а ценният й товар почиваше спокойно в трюма.
Брент с радост стъпи на твърда земя, но веднага бе посрещнат от офицери на флотата. Той изтърпя възторжените им поздравления и научи, че президентът Дейвис и главнокомандващият флотата Малори го очакват.
Нареди на Чарли да се погрижи за ремонта на кораба, а на Крис — да организира свалянето и разпределението на товара. После се качи в една каруца и потегли по улиците на конфедералната столица.
Колко овехтял му изглеждаше Ричмънд след Лондон!
В Англия коприната и сатенът бяха в изобилие. Усмихнати жени, облечени по последната мода, пристигнала от Париж, красяха разкошните къщи и пазарите със своите премени, без да се съобразяват нито с бедността наоколо, нито с глупавата война, която се водеше зад океана.
Глупавата война…
Ричмънд караше сърцето му да се свива.
По улиците нямаше много хора. Тези, които се виждаха, изглеждаха притеснени и измъчени. И измършавели.
В дома на президента го посрещна негър с изискани дрехи и го въведе в малък салон.
Брент разтърси ръката на Дейвис и си помисли, че президентът доста е остарял от последната им среща преди година. Малори също не изглеждаше добре.
Чернокожият прислужник им наля бренди и предложи на Брент пура. Той я прие и с наслада вдъхна хубавия тютюн. В Англия една свястна пура не можеха да свият!
— Чувам, че са стреляли по вас, докато стигнете тук — замислено каза Джеферсън Дейвис.
— Да, сър. Две фрегати ни последваха веднага щом видяха под какъв флаг плаваме.
— Но успяхте — Дейвис поклати прошарената си глава. — Вие сте необичайно явление, капитан Маклейн. Един от хората, на които се опира нашият доблестен Юг — каза той тихо, по-скоро на себе си, отколкото на Брент. После се усмихна сдържано на официалния си гост. — Сигурно забелязахте, капитан Маклейн, че днес сме по-непринудени от обикновено. — Той се подвоуми и на лицето му се изписа болка. — Боевете на север от града са жестоки и затова изпратихме на юг жените, включително съпругата ми, Варина.
Брент кимна, като наблюдаваше лицето на президента. Това, че Джеф Дейвис се намираше тук и предвождаше Конфедерацията, беше нелепо. Той не одобряваше отделянето, докато Линкълн не обяви, че е категорично против участието на робовладелчески щати и територии в Съюза. Дейвис беше служил в Сената на Съединените щати, а при президента Франклин Пиърс бе заемал поста военен министър. После отново се бе върнал в Сената. Той беше човек с горда осанка, висок, слаб и прям, но постоянно измъчван от болести. Известен с избухливия си нрав, той често се караше с генералите си, освен с Робърт Лий, негов стар приятел от Уест Пойнт.
— Забелязах, че улиците са опустели, сър — отвърна Брент.
— Всъщност не очаквам нашата столица да се окаже в опасност — побърза да го увери Дейвис. — Армията на Северна Вирджиния се ръководи от хора като Джаксън и Ли! — Той присви очи и погледна Брент. — Вие имате роднини в един от полковете на Ли, нали, синко?
— Баща ми и брат ми са в кавалерията на Флорида, сър. Отдавна ме няма. Надявах се да разбера какво става с тях и как се развиват военните действия, особено във Флорида. Опасявам се, че нищо не знам.
Дейвис се изправи неспокойно и закрачи към угасналата камина. Флорида го тревожеше. Той надигна чашата си с бренди.
— Предполагам, че ремонтът на кораба ви ще трае две седмици. Ако желаете, през това време можете да се присъедините към армията. Намерете баща си и брат си и прекарайте с тях няколко дни. Що се отнася до войната… мисля, че никога не сме били по-близо до победата. Ако доставяме боеприпаси… — Президентът не довърши думите си и се усмихна. — Докато разполагаме с хора като вас, капитане, ще постигаме успехи. Много често тези, които се промъкват през блокадата, го правят само за лична изгода.
— Но какво става с Флорида, сър? — тихо настоя Брент. Джеферсън Дейвис въздъхна.
— Не успяхме да си върнем нито един от завзетите фортове, капитан Маклейн. Но и янките не успяха да проникнат по-навътре в страната. Спряхме ги до Сейнт Огъстин и Фернандина. Те напуснаха Джаксънвил, но после отново го окупираха. Ако се интересувате от онзи залив, където заселниците подпомагат каузата на Юга, мога да ви уверя, че всичко е наред. — Той спря за миг. — Мисис Мур все още се намира в безопасност при тях.
Въпреки волята си Брент почувства как лека руменина се прокрадва по загорялото му от слънцето лице. По дяволите, целият свят ли знаеше за него и Кендъл?