Малори, който бе мълчал през целия разговор, тактично се намеси:
— Смятаме, че е наша задача да облекчим тревогите на тези, които служат на Конфедерацията и предприемат опасни пътувания в името на нейната кауза.
— Благодаря — кратко отвърна Брент. Може би беше добре, че всички знаеха за грижите му. През цялото пътуване по море се притесняваше за Кендъл. Постоянно я сънуваше, будеше се, стенеше и се мяташе в леглото. Често сънищата му се превръщаха в кошмари, в които откриваше, че тя е изчезнала. Тогава виждаше заминаващ съюзнически кораб, а на борда му Кендъл, окована във вериги. И винаги в съня се появяваше и Джон Мур, за да го измъчва с думите: „Тя е моя съпруга! Моя съпруга. Моя! Жената, която желаеш, принадлежи на янки, а ти изгуби всичко!“
Той стисна челюсти и преглътна. Господи, как искаше да се върне във Флорида. Да забрави проклетата война и да тръгне веднага към Кендъл, да се увери сам, че го чака, жива и здрава, красива, усмихната и свободна.
Нямаше ни най-малка възможност да се върне, поне докато корабът му беше годен за плаване. Конфедерацията не можеше да му осигури друг кораб и той трябваше да чака, докато ремонтират „Джени Лин“. После щеше да изкара още една противна нощ и да тръгне отново на път. Заля го вълна на отчаяние и той с мъка я преодоля. Щеше ли да свърши някога тази война? Щеше ли да тръгне някога животът по старому?
Не искаше да търси отговор на тези въпроси. Отговор беше Ричмънд. Нищо нямаше да бъде същото като преди.
— Е… — окашля се Дейвис. — Щом корабът ви бъде готов, бих искал да отплавате към Бахамските острови за оръжие. Ще ви осведомят за подробностите. После ще прекарате товара си нагоре по Мисисипи.
— Мисисипи ли? — глухо попита Брент. — Ню Орлеанс не е ли все още в ръцете на…
— Янките? Да. Опитват се да разделят страната, като държат Мисисипи. Но не бива да им позволяваме. Вие трябва да се промъкнете и да извозите боеприпаси във Виксбърг. Боя се, че този град ще бъде следващата мишена на янките. — Дейвис пропусна да спомене, че иска от Брент да извърши невъзможното. — Но дотогава, капитане, защо не потърсите семейството си? Ще ви осигурим приличен кон. И карта на пътищата, които според нас са безопасни. Сега Ли започва офанзива. Изпратил е Джаксън да превземе Харпърс Фери. После ще се срещнат в Мериленд. Изказваме ви сърдечна благодарност, капитане. Не мога да ви опиша какво ще сторят морфинът и лауданумът за нашите храбреци на бойното поле.
Няма нужда да ми описва — мрачно си помисли Брент. Стана и стисна ръката на президента, после внимателно изслуша всичко, което Малори имаше да му казва.
Моряците му приеха с неописуема радост двете седмици отпуска в Ричмънд. Корабостроителите обещаха, че след четиринайсет дни „Джени Лин“ ще бъде като нова. Като знаеше, че кръчмите и публичните домове на конфедералната ще бъдат оживени до късна нощ и че екипажът му ще се възползва от заслужената почивка, Брент с нетърпение потегли. Не беше виждал баща си и Джъстин повече от година и след като му се откри възможност да се срещне с тях, той не искаше да губи никакво време.
Не беше лесно да следваш армията на Северна Вирджиния, дори когато знаеш нейните ходове. Докато пътуваше през Вирджиния, преливаща от красотата на късното лято, Брент разбра защо генералите на Севера толкова трудно се справяха с Ли.
На него също му беше тежко, като си спомняше кръвта, която вече бе заляла земята на Вирджиния. Край пътеките пееха птици, ливадите и горите се зеленееха. Първите сенки на топлите есенни цветове едва се бяха появили по дърветата, всичко говореше за красота и живот.
Но той не биваше да се успокоява. Вирджиния беше бойно поле. Съзнаваше, че може да се натъкне на съюзнически отряди извън Ричмънд. Ето защо беше постоянно нащрек, движейки се на запад успоредно на железопътната линия край Вашингтон, като следваше маршрута на армията на Северна Вирджиния.
Три дни Брент пътува, избягваше фермите и градовете и прекарваше дълги часове в усамотение. Нощите под небосвода бяха тихи и изпълнени с копнеж. Простите дарове на природата му напомняха за времето, когато заедно с Червената лисица бяха в Евърглейдс. Жадуваше за девствената пустош на неговия роден щат. Прииска му се да се върне вкъщи, но си спомни, че вече няма дом. Ала това нямаше голямо значение, докато лежеше под звездите, облегнал глава на седлото. Можеше да сподели красотата на нощното небе с една жена. Знаеше, че ще се почувства вкъщи там, където е тя.
На четвъртия ден попадна на един разузнавач — за щастие, конфедерат. Двамата се сблъскаха в гъстака. Брент научи, че Стоунуол Джаксън, който предвождал шест дивизии от армията на Ли, току-що превзел Харпърс Фери. Ли очакваше частите на Джаксън да се присъединят към основната армия при Шарпсбърг, близо до рекичката Антиетам Крийк. Брент трябваше само да следва пътя, за да открие войската.