— Ти изглеждаш чудесно, сине — гордо заяви Джъстин.
Брент се намръщи.
— Току-що се връщам от Лондон.
— И не си бил още вкъщи? — попита загрижено Джъстин. — От пролетта? Защо? Получавам писма от сестра ти, но въпреки това се тревожа за нея. Пише, че всичко е наред. Янките били в града, но не закачали жителите.
Нещо стегна гърлото на Брент. Явно Дженифър не беше споменала, че от „Саут Сийз“ е останал само споменът за миналото му величие.
— Дженифър изглеждаше добре, когато я видях за последно. Хубава като картинка.
Не виждаше причина да казва на баща си и брат си за „Саут Сийз“. Поне засега, когато ги очакваше битка.
— Какво, по дяволите, търсиш тук, братко? — широко усмихнат го попита Стърлинг. — Няма какво да правиш по морето? Нито пък в Лондон? Как ти се струва това, татко? Ние тук се влачим с дрипи, а той се забавлява в Лондон. Трябваше да се присъединим към флотата, а не към кавалерията! — Стърлинг се засмя гръмогласно и потупа Брент по рамото. — Е, братко, ако търсиш силни усещания, утре ще ги изпиташ. Маклелън ще поведе цялата си армия срещу нас.
— Както чувам — намеси се Джъстин, — Брент вече си е намерил достатъчно силни усещания по морето. Хайде кажи какво правиш тук?
Брент сви рамене.
— „Джени Лин“ беше улучена. Сега е в корабостроителницата на Ричмънд. Налага се да почакам две седмици. И дойдох при вас.
— Чудесно! — одобри Стърлинг. — Тогава ела да поздравиш момчетата. Познаваш Клиф Диърфийлд, Крейг Хемптън и някои други. Старият Рейли го убиха при Манасас, но още сме добър отряд.
С Джъстин в средата тримата мъже се хванаха за ръцете и се присъединиха към групата край огъня.
Огньовете бяха угаснали, всички в лагера, с изключение на стражата, бяха легнали в очакване на една неспокойната нощ.
Стърлинг Маклейн, загледан мълчаливо в стената на палатката, побутна брат си.
— Брент.
— Да? — тихо отвърна Брент в мрака.
— Какъв е този слух, че си откраднал жената на някакъв янки?
Брент настръхна, веднага се събуди и застана нащрек.
— Не е слух, Стърлинг. Горе-долу е вярно. Само че не аз я откраднах, а Червената лисица. После севернякът си я взе обратно, а тя избяга от него, за да се върне при мен.
Стърлинг подсвирна.
— Толкова години никое момиче не ти харесваше достатъчно! А сега си се забъркал с омъжена жена.
— Съпругът й е звяр, Стърлинг. — Брент замълча за миг. — А тя заслужава да направя всичко, каквото мога, за да я опазя. Ще се оженя за нея веднага щом получи развод. — Брент отново поколеба смутен. — Щом ти си чул за това, Стърлинг, сигурно и татко знае.
— Да.
— Не се срамувам, Стърлинг. Аз я обичам. И не ме интересува, ако ще да ни одумват оттук до небето. Надявам се, че достойнството на татко не е накърнено.
Изведнъж от тъмнината прозвуча глас:
— Достойнството на баща ти ни най-малко не е накърнено, сине. Аз вярвам в твоята почтеност. Ще направиш с това момиче каквото се полага, чуваш ли?
Брент се усмихна в тъмнината.
— Да, татко, чувам.
— Хайде сега, вие двамата млъквайте и оставете стареца да поспи. Като клюкарки на чай сте. — Той помълча и после добави сериозно: — А утре не ни очаква чай. Опитайте се да поспите.
17 септември настъпи — сив и дъждовен. Кавалерията на Джеб Стюарт получи заповед да прикрива фланга на Джаксън и едно разстояние около миля между Джаксън и Потомак. Конната артилерия трябваше да удържа позициите си и да създава илюзията, че фронтът се държи здраво от преносими оръдия.
В седем часа битката вече беше в разгара си. И смъртта бе навсякъде.
Мъжете се биеха в житно поле. Класовете грееха златни, готови за жътва, а стъблата зеленееха. Но вече нямаше жито. Нямаше високи зелени стъбла. Толкова много снаряди се бяха взривили в полето, че не остана изправено стъбло.
Докъдето стигаше поглед, се простираше море от трупове. Там, където преди бе житото, сега лежаха преплетени тела в синьо и сиво.
Кавалерията отблъсна генерал Дабълдей при опита му да излезе на пътя за Хейгърстаун. Полето наоколо беше надупчено като решето от снарядите. Стоунуол Джаксън упорито бранеше фронта, но смъртта, обградила живите, които продължаваха боя, беше ужасяваща.
Брент се биеше рамо до рамо с баща си и брат си — пълнеше оръдието. При оръдието бяха необходими шестима, и ако някой беше улучен, друг заемаше неговото място.
Стърлинг се опитваше да пее и да се шегува през цялата сутрин, докато битката бушуваше и труповете се стелеха върху огромната шир на полето. Сини и сиви. Сини и сиви.