— Капитан Дърбин, медицински корпус — изрече мъжът и коленичи от другата страна на Стърлинг.
— Запознах се с Дърбин в Ню Йорк преди войната — излъга Брент. — Той ще се погрижи за теб.
— Не! Не ме оставяй да умра при янките.
— Ти няма да умреш, Стърлинг! Никога не съм искал да се занимавам с плантацията. Ти трябва да живееш поне заради „Саут Сийз“, Стърлинг! Само янките имат провизии и медикаменти! Само те…
Една ръка докосна рамото му. Брент се вгледа в очите на капитана. Дърбин каза:
— Той изгуби съзнание. Няма нужда да говориш повече. Може да умре, но давам дума, че ще направя всичко възможно да го спася. А ти най-добре изчезвай оттук. Затворът не е най-хубавото място на света. Кажи ми как да се свържа с теб. Ще пиша за състоянието му веднага щом мога.
Брент се поколеба само за миг.
— Дженифър Маклейн, Джаксънвил. Ако умре, сестра ни ще уведоми жена му и сина му.
Капитанът кимна.
— Тръгвай, южняко. Изчезвай оттук, преди да си ме изпратил на военен съд.
Брент се изправи и побягна между дърветата.
Битката продължи през целия следобед. Генерал Худ храбро се опитваше да задържи фронта в един окоп, но янките бяха много. Телата се трупаха по три-четири едно върху друго в окопа и войниците вече го наричаха „кървавата пътека“.
Ли взе решение да прекоси Потомак и да се насочи към Западна Вирджиния. Маклелън не се опита да го спре.
Най-кървавата битка в цялата Гражданска война приключи.
Цяла нощ Брент слушаше виковете на ранените и търсеше баща си.
Капитан Джъстин Маклейн от Втора кавалерийска бригада беше сред изчезналите.
На следващия ден Брент напусна армията на Северна Вирджиния и пое към Ричмънд. Заобиколи сградите на столицата и се отправи към кораба си. Екипажът му, все още в отпуск, не беше на борда. Но Брент не се нуждаеше от компания. Прекара в уединение следващите четири дни, загледан в тавана. Лежеше, заслушан в чуковете на работниците от корабостроителницата.
Пръв се върна Чарли Макферсън. Беше чул за баща му и брат му и затова не наруши спокойствието на Брент. Но когато моряците започнаха да пристигат един след друг, Чарли се появи на вратата на Брент.
— Капитане, няма да те безпокоя повече, преди да тръгнем. Но в кръчмите чухме странен слух. Може би те интересува?
— За какво става въпрос, Чарли? — уморено попита Брент.
— Май си имаме конкуренция в пробиването на блокадата. Някаква конфедерална шхуна се появявала кой знае откъде и на борда й нямало назначени офицери. Янките казват, че един индианец и една жена я ръководели. Досега е вдигнала във въздуха четири малки платнохода, три шхуни и две фрегати на Съюза. В южните води на Флорида. Името й било „Гордостта на Юга“.
Както лежеше, Брент скочи и краката му удариха пода.
— Какво? — изсъска той.
— Сигурно е истина, капитане. Пише го и във вестниците. Янките са притеснени. Добра работа върши тоя кораб! Почти като нас!
— По дяволите! — прогърмя гласът на Брент. — Идиотка! Няма представа за какво е цялата тази война, а тръгнала да се бие! Откъде е взела кораб? И екипаж? Индианец, а? Червената лисица, дяволите да го вземат!
Чарли стоеше мълчаливо настрана и си мислеше колко хубаво би било, ако не се чувстваше задължен да съобщава такива вести на капитана си. Брент Маклейн рядко избухваше, но когато това се случеше, сякаш адът се преместваше на земята.
Той крачеше из каютата с неспокойни крачки, а сивите му очи изглеждаха свирепи като тлеещ огън, готов да избухне в буйни пламъци.
Изведнъж спря пред бюрото си.
— Готови ли сме да отплаваме?
— Да, сър. Екипажът е на борда. Трябваше да тръгнем призори…
Брент се взря остро в очите на Чарли.
— Тръгваме веднага. Здрачът е най-подходящото време за преминаване на блокада.
Спря неочаквано на вратата и удари с юмрук ламперията.
— Ще я убия. По дяволите, ще я удуша. Трябва да разбере, че не е непобедима и не може да се разкарва насам-натам като глупачка! Ако се наложи, окови ще й сложа, за да й докажа!
Брент се изкачи на палубата с твърда походка и даде заповеди на екипажа си.
Чарли го последва. Нямаше намерение да му каже, че той самият постъпва глупаво и наивно — присъединява се към войската на Северна Вирджиния само за да участва в кървава битка, а после се втурва през блокадата, сякаш е някакво състезание на яхти.
Глупаци, помисли си Чарли. Глупаци и герои. Няма голяма разлика.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Октомври, 1862
— Няма я, Кендъл! „Гордостта на Юга“ не е тук! Той я взе!
Кендъл мигновено отвори очи и онемяла се вгледа в Ейми Армстронг, която беше нахълтала внезапно в спалнята й и я беше стреснала. Ейми кършеше ръце, а Кендъл се опитваше да прогони съня от очите си и да проумее думите.