Улф искаше да спре и да погледа огромните сиви животни, които минаваха на четвърт миля от тях, но Кикаха настоя да продължат.
— Има още много и ще дойде момент, когато ще съжалиш, че ги има. По-добре гледай в тревата. И ако забележиш да се поклаща в посока обратна на вятъра, веднага ми кажи!
Продължиха в бърз ход още около две мили. Минаха покрай стадо диви коне. Жребците изцвилиха и препуснаха към тях, за да проучат какви са, после отстъпиха и заплашително заудряха с копита, докато двамата не се отдалечиха. Бяха великолепни животни — високи, стройни, черни, червени или на бели и черни петна.
— Това не са ти индианските понита — обърна му внимание Кикаха. — Струва ми се, че Повелителя е внасял тук само най-качествените породи.
Малко по-късно Кикаха спря пред куп камъни.
— Моят белег — обясни той и тръгна перпендикулярно на периферията от каменната грамада. След една миля стигнаха до високо дърво. Младежът скочи леко, улови се за най-долния клон и ловко започна да се катери. По средата на ствола той бръкна в малка хралупа и извади от нея голяма торба. Когато слезе, Кикаха извади от торбата два лъка, два колчана стрели, препаска от еленова кожа и кожен колан с ножница, от която стърчеше дръжката на нож.
Улф се препаса, пристегна се с колана и взе лък и колчан със стрели.
— Знаеш ли как да ги използваш? — попита Кикаха.
— Не съм спирал да се упражнявам цял живот.
— Добре. Ще имаш много възможности да провериш уменията си. Сега да вървим. Нямаш представа какъв път ни чака.
И двамата се затичаха във вълчи тръст — сто крачки бягане, сто ходене. Кикаха посочи към планините отдясно на тях.
— Ето там живее моето племе хровакас — хората-мечки. На осемдесет мили оттук. Когато стигнем там, ще можем да се отпуснем и да се подготвим за дългото пътешествие, което ни предстои.
— Ти не ми приличаш на индианец — подметна Улф.
— И ти, приятелю, не приличаш на шейсет и шест годишен старец. Но така стоят нещата. Окей. Отлагах моя разказ, защото исках най-напред да чуя твоя. Тази нощ ще говоря.
Този ден не разговаряха много. Улф възклицаваше винаги, когато край тях се появяха животни. Имаше огромни стада бизони — тъмни, космати, брадати и много, много по-големи от земните им събратя. Имаше и други стада с коне и нещо, което приличаше на първообраза на камилата. Видяха още мамути и малко след това семейство величествено пристъпващи степни мастодонти. Глутница от шест вълци ги съпроводи за известно време на разстояние стотина метра. На височина стигаха до рамото на Улф.
Кикаха забеляза безпокойството му, засмя се и обясни:
— Няма да ни атакуват, освен ако не са гладни. А това не е много вероятно при толкова дивеч наоколо. Проявяват най-обикновено любопитство.
След малко гигантските вълци кривнаха встрани, сплашиха стадо антилопи на ивици в една горичка и увеличиха скорост след тях.
— Ето, това е Северна Америка, каквато е била много, много време, преди да се появи белият човек — обясни Кикаха. — Свежа, просторна, изобилстваща с животни и подслонила само едно две племена, бродещи на воля.
Ято от стотина крякащи патици прелетя над главите им. Някъде от зеленото небе се стрелна ястреб, заби се в ятото и то остана с една патица по-малко.
— Щастливите Ловни Полета! — извика Кикаха. — Които понякога не са толкова щастливи.
Няколко часа преди слънцето да заобиколи планината, те спряха край малко езеро. Кикаха избра дърво, на което щяха да построят платформа.
— Ще спим тук тази нощ и ще се редуваме на смени. Единственото животно, което би могло да ни нападне на дървото, е гигантската невестулка, но и тя ни е предостатъчна. По-лошото е, че могат да минат бойни отряди.
Кикаха се отдалечи с лък в ръката и след петнайсет минути се върна с голям черен заек. Улф беше наклал огън с малко дим и на него изпекоха заека. Докато се хранеха, Кикаха се зае да обясни топографията на тази необикновена страна.
— Всичко може да се каже против Повелителя, но при създаването на този свят той е свършил добра работа. Вземи например това ниво: Америндия, Америка на индианците. То не е плоско: има серия леки полегати възвишения, всяко дълго към сто и шейсет мили. Това дава възможност на водата да се стече, да има реки и потоци, да се образуват езера. Никъде на планетата няма сняг — не би и могло да има при липсата на сезони. Но вали всеки ден и облаците идват отнякъде.