Финеган решил да рискува. Попитал Ванакс ще плати ли $100000. Ванакс почервенял страхотно и се надул като „крастава жаба“, както се изрази Финеган-Кикаха. Но отговорил, че ще намери сумата до двайсет и четири часа.
— И тогава разбрах, че съм се натъкнал на нещо ценно — съобщи Кикаха на Улф. — Въпросът беше само „какво“? И също така, защо този тип Ванакс така отчаяно се стремеше да го има за себе си. Що за побъркан бе този човек? Никой със здрав разум, никой нормален, не би се хванал толкова бързо на стръвта. Трябваше да бъде по-сдържан.
— Как изглеждаше Ванакс? — попита Улф.
— О, беше едър, към шейсет и пет, но добре съхранен. Имаше орлов нос и орлови очи. Беше облечен в старомоден, но скъп костюм. Излъчваше някаква властност, но се опитваше да се сдържа и полагаше видими усилия да бъде възприеман като добър човек. Не му се отдаваше много добре — просто му личеше, че не е свикнал да му се възразява. „Направи ги 300000 и е твой!“, казах аз. Изобщо не допусках, че е възможно да се съгласи. Мислех си, че ще побеснее и ще излети във въздуха. Защото не смятах да продавам полумесеца, дори да ми предложеше милион.
Ванакс, макар и нервиран, казал, че ще плати 300000, но Финеган трябвало да му даде още двайсет и четири часа.
— Тогава го попитах: „Защо толкова искаш полумесеца и какво може да се направи с него“. „Нищо, извика ми той, освен да ме доиш, нещастен търгаш, жалък земен… червей!“. „Махай се оттук, преди да съм те изхвърлил. Или преди да съм извикал полицията“, казах му аз.
Ванакс се разкрещял на чужд език. Финеган влязъл в спалнята си и излязъл с автоматик 45-и калибър. Ванакс не можел да знае, че пистолетът не е зареден. Тръгнал си и не спрял да ругае и да си бърбори, докато не стигнал до чакащия го „Ролс Ройс“.
Същата нощ Финеган имал проблеми със заспиването. Успяло да го унесе едва след два часа призори и даже и след това продължавал да се стряска. По време на едно от събужданията доловил шум в стаята зад вратата. Тихо станал от леглото и взел вече заредения пистолет изпод възглавницата. По пътя към вратата на спалнята взел от масичката и фенерчето си.
Лъчът осветил Ванакс изправен в центъра на дневната. Сребърният полумесец бил в ръцете му.
— Тогава видях втория полумесец на пода. Ванакс явно го беше донесъл със себе си. Улових го в момента, когато се опитваше да сглоби пълен кръг от двата полумесеца. Не знаех защо го прави, но разбрах в следващия момент… Казах му да вдигне ръце. Подчини се, но вдигна и крак, за да стъпи с него в кръга. Заповядах му да не помръдва, защото иначе ще го застрелям. Но той въпреки това сложи единия си крак в кръга. Стрелях. Прицелих се над главата му и куршумът се заби в ъгъла на стаята. Исках само да го сплаша, надявайки се, че в това състояние ще започне за говори. И успях — той толкова се стресна, че отскочи назад… Прекосих стаята, приближавайки се към него, а той отстъпваше, докато гърбът му не се опря във вратата. Бърбореше като луд, заплашваше ме в един момент и ми предлагаше половин милион в следващия. Смятах да го натикам във вратата и да забия дулото на пистолета в корема му. Тогава наистина щеше да се разприказва. Но докато се приближавах към него през стаята, сам стъпих в кръга. Той видя какво ще стане и ми изкрещя да не го правя. Беше много късно. Апартаментът изчезна, а аз се озовах в този свят, все още в кръга, макар и не точно същия. И то в двореца на Повелителя, на върха на света.
Кикаха разказа, че изпаднал в шок. Но бил страстен читател на фантастика още от началните класове в основното училище. Идеята за паралелните вселени и средствата за транспорт между тях вече му била известна. Съзнанието му било подготвено да възприема подобни концепции. Нещо повече, той наполовина вярвал в тях. Така че бил в състояние да понесе шока, да се огъне и да се изправи отново. Бил едновременно и изплашен, и възбуден, и крайно любопитен.