Финеган последвал гуорла в друга стая, която имала размерите колкото на два хангара за дирижабли. В нея имало плувен басейн и известен брой интригуващи, но загадъчни устройства. На мраморен пиедестал бил поставен огромен златен модел на планетата. На всяко от нивата имало вградени по няколко скъпоценни камъка. По-късно Финеган щял да разбере, че диамантите, рубините и сапфирите били подредени така, че да образуват символи. Те от своя страна обозначавали резонансните точки.
— Резонансни точки?
— Да. Символите представляват мнемонични съкращения на комбинациите ноти, които трябва да се изсвирят, за да се отворят в определени места проходи. Някои проходи са към други вселени, но има и такива, които служат просто за връзка между нивата на този свят. Те позволяват на Повелителя да преминава мигновено от ниво към ниво. Към символите има и малки модели на особените характеристики на резонансните точки по различните нива.
Гуорлът с рога вероятно бил обучен от изпратилия го Повелител да разчита тези символи. Той сигурно трябвало да изпита рога, за да бъде сигурен господарят му, че получава каквото иска. Той изсвирил няколко ноти към басейна и водата се разделила, за да разкрие къс суха земя с аленочервени дървета и зелено небе.
— Замисълът на законния Повелител бил да отива в нивото на Атлантида през басейна. Тогава, разбира се, не знаех къде извежда този проход. Но видях в него единствения си шанс да се измъкна от капана на този дворец и се възползвах от него. Приближих се зад гуорла, дръпнах рога от ръцете му и го блъснах в басейна — не в прохода, а във водата… Убеден съм, че никога не си чувал подобно квичене и крясъци. Всичкият им страх е събран в ужаса им от водата. Гуорлът потъна, после изплува, давейки се и викайки, и съумя да се хване за ръба на прохода. Проходите имат страни, осезаеми, макар и променящи се… В същия миг чух викове зад гърба си. Дузина гуорли с големи окървавени ножове влизаха в залата. Скочих в дупката, която бе започнала да се затваря. Беше станала толкова малка, че одрах кожата на коленете си, когато прелитах през нея. Но минах все пак и дупката се затвори. И отсече двете китки на гуорла, който се бе измъкнал от водата и бе понечил да ме последва. Рогът беше в ръцете ми и аз бях извън обсега им поне за известно време.
Кикаха доволно се ухили, припомняйки си онзи миг. Улф попита:
— Повелителя, който е изпратил гуорлите като авангард, е сегашният Повелител, така ли? Кой е той?
— Аруор. А изчезналият Повелител е Джадауин. Вероятно той е човекът, нарекъл се Ванакс. Аруор зае мястото му и оттогава се опитва да ме намери и да вземе рога.
Кикаха описа в общи черти какво му се бе случило, след като се озовал в Атлантида. През двайсетте години оттогава досега (земни години) беше живял ту на едно, ту на друго ниво и винаги под прикритие. Защото както гуорлите, така и гарваните, които сега служеха на господаря Аруор, не бяха спирали да го търсят. Имало и дълги периоди, по две до три години, през които Кикаха бил оставян на мира.
— Почакай малко — възкликна Улф. — Щом проходите между нивата са били затворени, как тогава се успели гуорлите да слязат по монолита, за да те преследват?
Кикаха също не бе успял да си отговори задоволително на този въпрос. Обаче, когато гуорлите го бяха пленили в нивото на Градината, той ги бе подпитал. Макар и сопнато, те му отговорили на някои въпроси. Оказа се, че се били спуснали на нивото на Атлантида вързани с въжета.