— От трийсет хиляди стъпки височина? — недоверчиво попита Улф.
— Ами да, защо не? Дворецът представлява един вълшебен склад с много помещения. Ако ме бяха оставили да го разгледам по-подробно и аз щях да намеря въжетата. Както и да е, гуорлите ми казаха, че били предупредени от Повелителя Аруор да не ме убиват. Дори ако това означава да ме изпуснат от ръцете си. Искал да ми даде възможността да изпитам насладата от серия изтънчени мъчения. Гуорлите споменаха, че той работел върху нови висши техники, доразвивайки междувременно и някои от добре известните методи. Можеш да си представиш каква пот ме е обливала, докато пътувахме нагоре.
След като го пленили в Градината, Кикаха бил откаран през Океанос до полите на планината. Когато започнали да се катерят, един гарван-Око ги спрял. Занесъл новината за залавянето му на Господаря Аруор, който го изпратил обратно с нови заповеди. Гуорлите трябвало да се разделят на две групи. Едната щяла да продължи с Кикаха. Другата получила задача да се върне не периферията на Градината. Ако човекът, който сега притежавал рога, се опитал да се върне през прохода, който се отварял с него, трябвало да бъде заловен. А рогът да бъдел върнат на Повелителя.
Кикаха продължи:
— Мисля, че Аруор иска и теб. Вероятно е пропуснал изрично да нареди това на гуорлите чрез гарвана. Или е предположил, че така или иначе ще те откарат при него, забравяйки, че те възприемат нещата буквално и са лишени от грам въображение… Не знам защо гуорлите са пленили Хризеис. Може би смятат да я предложат като откуп на Повелителя. Те знаят колко недоволен е той от тях, защото ги накарах дълго да ме преследват и понякога ги правех за смях. Сигурно са искали да го предразположат, предавайки му за използване шедьовъра на предишния Повелител.
— В такъв случай сегашният Повелител не може да пътува между нивата, използвайки резонансните точки? — попита Улф.
— Не и без рога. Освен това предполагам, че точно в този миг го облива студена пот. Защото нищо не може да попречи на гуорлите да използват рога, за да отидат в друга вселена и предадат рога на друг Повелител — нищо, освен невежеството им относно точното местоположение на резонансните точки. Но ако те случайно се натъкнат дори само на една от тях… Както и да е, те не го използваха, когато бяхме при канарата, така че може би няма да го използват и другаде. Може да са зли, но не са особено умни.
— Щом Повелителите са такива всемогъщи същества, владеещи супернаука, защото тогава Аруор не използва самолети, за да пътува?
Кикаха дълго се смя. После отговори:
— Това е иронията. Виждаш ли, Повелителите са наследници на наука и на мощ, превъзхождащи всичко въобразимо на Земята. Но учените и техниците отдавна са мъртви. Тези, останали живи, знаят само как да задействат различните устройства, но са абсолютно неспособни както да обяснят принципите, заложени в тях, така и да ги поправят… Хилядолетната битка за власт донесла смъртта на мнозина и сега са останали само няколко. Те, въпреки огромната мощ под техен контрол, са абсолютни невежи. И освен това са сибарити, мегаломани, параноици и каквото още ти хрумне. И всичко останало, освен учени… Напълно е възможно Аруор да е някой лишен от собственост Повелител. В такъв случай е трябвало да се крие, за да оцелее и е успял да се намърда тук само защото по някаква причина Джадауин е трябвало за известно време да напусне този свят. Дошъл с празни ръце, нямал достъп до нищо друго освен мощта, предоставяна му от двореца, а и едва ли е знаел как да подчини на контрола си всичко. Така че сега може и да е отбелязал една точка в тази свръхигра на музикални вселени, но все още е в неизгодна ситуация.
Кикаха заспа. Улф продължи да се взира в тъмнината на нощта, защото беше дежурен. Разказът не му се бе сторил невероятен, но мислеше, че в него има неща, съшити с бели конци. Кикаха трябваше да обясни още много. А оставаше и проблемът с Хризеис. Представи си лицето — от чиято красота изпитваше болка, огромните котешки очи. Къде беше Хризеис? Какво я очакваше и щеше ли някога да я види отново?
По време на втората смяна на Улф нещо черно, дълго и бързо се шмугна под лунната светлина в откритото пространство между два храста. Улф заби една стрела в хищника, който изви пронизително и се изправи на задните си крака, издигайки се на височината на два коня. Улф постави втора стрела на тетивата и я изстреля в белия корем. Звярът все още не умираше, а продължаваше пронизително да пищи и да се тръшка в шубрака.
Кикаха, с нож в ръка, вече бе застанал до него.
— Имал си късмет — каза той. — Не винаги могат да се видят и докато се усетиш, са ти скочили на гърлото.