Улф го мерна за миг под скупчените тела. Беше скочил на гърба на кентавъра, който едва не бе рухнал от силата на удара, но се бе задържал на крака и го бе понесъл. Злия Нож заби ножа си в задната част на човешкия торс. Копитата на кентавъра излетяха във въздуха, опашката му се стрелна над останалата част на групата, последвана от задницата.
Улф помисли, че това е краят на Злия Нож. Но не, по някакво чудо той отново се бе озовал на крака и изненадващо се хвърли на гърба на следващия кентавър. Този път той опря острието върху гърлото на врага си. Явно бе, че заплашва да пререже вените му, ако полуконят откажеше да го отведе в безопасност.
В този миг в гърба му се заби копие. Но той бе съумял да изпълни заплахата си и да пререже гърлото на полуконя, когото бе яхнал.
— Видях това! — извика Кикаха. — Какъв мъж само се оказа Злия Нож! След това, което направи, дори дивите полуконе няма да посмеят да се погаврят с тялото му! Те уважават враговете, които им се опрат, макар че, разбира се, ги изяждат накрая.
Следващият ход на ХингГатаврит бе да се залепят плътно за опашката на колоната хроваки. Те се разделиха на групи и увеличиха скоростта, за да се изравнят с групата от двете страни. Кикаха каза на Улф, че в началото полуконете няма да нападнат в тотална атака хроваките. Щели да се опитат да се позабавляват с враговете си и да дадат на все още неопитните младежи сред редиците си шанс да покажат умения и кураж.
Един полукон на черно-бели точки, втъкнал единствено ястребово перо в лентата на главата си, се откъсна от основната група от лявата им страна. Развъртайки бола с дясната си ръка и стиснал копие в лявата, той препусна под ъгъл към Кикаха. Камъните в края на ремъка се сляха в неясен кръг, който излетя от ръката му. Траекторията на полета им беше насочена надолу — към краката на вражеския кон.
Кикаха отскочи високо и заби върха на своето копие в болата. Ударът бе толкова точно премерен, че острието се заби в средата на ремъка. Кикаха вдигна копието си, а болата се завъртя около него, нави се до края на ремъка и спря. Значителна част от енергията бе поета от дългата дръжка на копието. Самото копие се бе извило в дъга отдясно на Кикаха и едва не бе ударило Улф, който залегна на гърба на коня си. Кикаха едва не загуби копието, което се плъзна в ръката му, понесено от инерцията на болата. Но той бе съумял да го задържи и сега раздруса болата в горния му край.
Обърканият полукон гневно раздруса юмрук и беше готов да атакува Кикаха с копието си. Но в същия миг от редиците на кентаврите се разнесоха викове на одобрение и възхищение. Един от вождовете препусна напред да възпре младежа. Каза му няколко думи и го отпрати засрамен обратно в групата. Вождът беше огромен дорест кентавър, на кепето му имаше много пера, а на ребрата му бяха изписани лентичките на бойни отличия.
— Атакуващия Лъв! — извика Кикаха на английски. — Решил е, че съм достоен за вниманието му!
Той извика нещо на езика на вожда и радостно се изкиска като видя, че тъмната му кожа потъмнява още повече. Атакуващия Лъв изрева нещо в отговор и препусна още по-бързо, за да се изравни с оскърбителя. Копието в дясната му ръка се стрелна към Кикаха, който контрира със своето. Дръжките им се удариха една в друга. Кикаха мигновено откачи от лявата си ръка малкия щит от мамутова кожа. Блокира следващото мушване на копието на вожда със своето и завъртя щита като диск. Той излетя и удари Атакуващия Лъв в долната част на десния преден крак.
Кентавърът се препъна, падна на предните си крака и се хлъзна по тревата. Опита се да се изправи, но разбра, че десният му преден крак е счупен. Яростен рев се разнесе откъм групата. Дузина вождове с шапчици се понесоха с наведени копия към Атакуващия Лъв. Той зачака смъртта си със скръстени ръце, както подобава на един велик воин, победен накрая.
— Предай, че трябва да забавим! — каза Кикаха. Конете не биха могли да издържат на това темпо още дълго… дори сега на устата им вече излиза пяна. Може би ще можем да им спасим живота и да спечелим малко време, ако полуконете решат да кръстят в бой някои от младежите си. Ако не… е, тогава каква е разликата?
— Беше много интересно — обади се Улф. — Ако не се спасим, поне можем да кажем, че не ни е било скучно.