Кикаха се приближи до Улф на разстояние, което му позволи да го плесне по рамото.
— Ти си от моя тип! Радвам се, че се запознахме. Охо! Ето че идва един, който още не е кръстен! И май си е харесал Рисовите Лапи!
Рисовите Лапи — един от шуреите на Кикаха — яздеше начело на колоната хроваки точно пред Улф. Той изкрещя някаква обида към полуконя, който го атакуваше, развъртайки болата, и хвърли копието си. Полуконят забеляза летящото към него оръжие и освободи болата по-рано. Копието го прониза в рамото, но болата въпреки всичко полетя добре и се омота около Рисовите Лапи. Загубил съзнание от удара на единия от камъните, той падна от коня си.
Конете на Кикаха и Улф прескочиха едновременно тялото пред тях. Кикаха мигновено се наклони надясно и прободе Рисовите Лапи.
— Няма да им доставим удоволствието да те измъчват, Рисови Лапи! — извика Кикаха. — А ти ги накара да платят с живот за твоя живот.
Настъпи фазата на индивидуалните схватки. Отново и отново от основната група атакуваха младежи, за които това бе първият бой. Понякога печелеха хората, понякога кентаврите. В края на кошмарния половин час от четиридесетте хроваки бяха останали само двайсет и осем. Когато дойде ред на Улф, срещу него се изправи грамаден воин, въоръжен с бойна тояга, чийто връх бе обкован с железни шипове. Той носеше и малък кръгъл щит, с който се опита да повтори номера на Кикаха. Не успя, защото Улф отклони с върха на копието си летящия към него диск. Това наложи да разкрие защитата си за миг и кентавърът се възползва от тази възможност. Той се втурна в галоп, приближавайки толкова рязко, че Улф не успя да изтегли коня си назад, за да може да действа с копието.
Тоягата беше вдигната високо и от шиповете по върха се отразяваха слънчеви лъчи. Широкото боядисано лице бе разцъфнало в триумфална усмивка. Улф не разполагаше с време да се отклони, а ако опиташе да парира удара с ръка, това щеше да го направи инвалид. Без да мисли, той направи нещо, което изненада както кентавъра, така и него самия. Може би идеята дойде от подвига на Злия Нож. Той се хвърли от коня, гмурна се под тоягата и сграбчи полуконя с ръка през врата. Противникът му изграчи объркано. Двамата се стовариха на земята с удар, който ги остави без дъх.
Улф пръв скочи на крака, надявайки се, че Кикаха бе хванал юздите на коня му, така че да може да го възседне отново. Кикаха наистина го държеше, но не направи нищо, за да се приближи. Всъщност, както хроваките, така и полуконете бяха спрели.
— По бойните правила! — извика Кикаха. — Печели онзи, който пръв вземе тоягата.
Улф и кентавърът, който също се бе изправил на копита, се втурнаха към тоягата, която бе паднала на трийсетина стъпки зад тях. Четирите крака бяха прекалено много срещу два. Кентавърът стигна до тоягата поне десет стъпки пред него. Без да намалява ход, кентавърът наведе човешката си половина и вдигна тоягата. После забави и се извърна толкова бързо, че трябваше да вдигне предните си копита, за да запази равновесие.
Улф не бе забавил ход. Той скъси дистанцията до полуконя и го връхлетя в момента на изправянето му. Някакво копито се стрелна към него, но той го отбягна, стовари тялото си в торса на противника си, увлече го с инерцията си и двамата отново паднаха.
Въпреки удара, този път Улф удържа дясната си ръка през гърлото на кентавъра. Вкопчен по този начин, той не го пусна дори когато съществото пак се изправи на копита. Кентавърът беше изпуснал тоягата и сега се опитваше да надделее над човека с физическата си сила. Лицето му отново се изкриви в тържествуваща усмивка, защото Улф тежеше към седемстотин фунта по-малко. А гърдите и ръцете му бяха много по-яки от тези на Улф.
Улф запъна крака срещу напиращата маса на кентавъра и не отстъпи назад. Захватът около шията му се затегна и изведнъж полуконят установи, че не може да диша.
Тогава той се опита да извади ножа си, но Улф сграбчи китката му с другата си ръка и силно я изви. Китката изпука, кентавърът изкрещя от болка и изпусна ножа.
Рев на изненада се разнесе от редицата на наблюдаващите полуконе. Те не бяха виждали подобна сила в човешко същество досега.
Улф се напрегна, дръпна рязко и свали боричкащия се воин на колене. Левият му юмрук попадна под ребрата и потъна между тях. Полуконят изпусна въздуха си като спукан балон. Улф освободи захвата си, отстъпи крачка и нанесе удар с десния си юмрук в челюстта на полузамаяния си противник. Главата му отскочи назад и кентавърът падна. Преди да се върне в съзнание, черепът му бе разбит със собствената му бойна тояга.
Улф отново се качи на коня си и трите колони потеглиха в лек галоп. За миг полуконете не предприеха нищо срещу враговете си. Вождовете им обсъждаха какво да правят. Но какъвто и да бе планът им, те загубиха шансовете си да го осъществят в следващия момент.