— Оставам — отговори простичко Улф.
Кикаха се засмя и го плесна по рамото:
— Надявах се, че ще можем да стигнем до гората, но няма да успеем. Ще ни застигнат, когато се изкачим на онзи голям хълм. Лошо! Защото гората остава само на четвърт миля пред нас.
Колонията на прерийните кучета остана зад гърбовете им също така неочаквано, както се бе появила. Хроваките смушкаха конете си отново в галоп. Минута по-късно кентаврите също напуснаха полето и също препуснаха с пълна скорост. Преследваните се понесоха нагоре по хълма и когато го изкачиха, спряха и образуваха кръг.
Улф посочи надолу през равнината към малък поток. Край него растеше гора, но не това бе предизвикало възбудата му. На самия бряг, полускрити сред дърветата, се виждаха бели палатки.
Кикаха се вгледа и каза:
— Това са ценаквите. Смъртни врагове на хората-мечки, но кой не е?
— Идват насам — съобщи очевидното Улф. — Часовите им са ги предупредили.
Той посочи неорганизираната група ездачи, която изскочи от горичката. Бяха с бели коне, носеха бели щитове, бяха украсени с бели пера.
Един от хроваките, като ги видя, подхвана на висока нота протяжна песен. Кикаха му извика. Улф вече достатъчно разбираше езика, за да схване, че му казва да замълчи. Не беше време за смъртна песен — това бе шансът им да измамят полуконете, а след това и ценаквите.
— Смятах да проведем последната битка тук — каза Кикаха. — Но не и сега. Понасяме се към ценаквите, завиваме преди да стигнем до тях и поемаме към гората край реката. Какво ще стане с нас зависи от това, дали враговете ни ще влязат в бой. Ако едната страна се откаже, тогава другите ще ни настигнат. Ако не… Да вървим!
Дюдюкайки оглушително, те забиха пети в ребрата на уморените си коне. Понесоха се надолу по хълма, точно срещу ценаквите. Улф погледна през рамо и се убеди, че полуконете също се спускат на скорост след тях. Кикаха извика, за да надвие тропота:
— Не мисля, че ще ги подминат просто така. Много жени ще оплакват мъжете си тази нощ, но те няма да са сред жените на хората-мечки!
Хроваките се намираха достатъчно близко, за да различат шарките по щитовете на воините ценакви. Бяха черни свастики — символ, който Улф не бе изненадан да срещне тук. Този кръст идваше от дълбокото минало и е бил широко разпространен в Европа. Познавали са го троянци, критяни, римляни, келти, норвежци, индийски будисти и брамини, китайци и навсякъде в предколумбийска Северна Америка. Още по-малко бе изненадан от факта, че атакуващите ги индианци са червенокоси. Кикаха бе казал, че ценаквите обичат да боядисват черните си кичури.
Все още неорганизирани, но вече постегнали редиците си, ценаквите насочиха напред върховете на копията си и нададоха бойния си вик — имитация на писъка на ястреб. Кикаха, който препускаше начело, вдигна ръка, задържа я така за миг и после рязко я спусна, сякаш отсичаше с брадва. Конят му полетя наляво, следван по петите от колоната хора-мечки, сякаш той бе главата, а останалите тялото на змията.
Кикаха бе изчакал до последния възможен миг. Преценката му за време бе безукорна. В мига, в който ценакви и кентаври се сблъскаха и подхванаха бой на живот и смърт, хроваките вече се изтегляха встрани. Стигнаха до горичката, забавиха ход, за да минат между дърветата и храсталаците, после пресякоха реката. Дори и сега Кикаха трябваше да влезе в спор с неколцина смелчаци. Те настояваха да се прокраднат обратно през реката и да нападнат палатките на ценаквите, докато те воюват с полуконете.
— Мен ако питаш — изказа мнението си Улф, — има смисъл да се забавим колкото да си вземем отпочинали коне. Жужащ Като Пчела и Високата Трева не могат да яздят все така по двама на кон.
Кикаха сви рамене и издаде заповед. Нападението отне само пет минути. Хроваките прекосиха обратно реката, изскочиха от горичката и препуснаха с диви крясъци сред палатките. Жени и деца се разпищяха и се изпокриха кой където свари. Някои хроваки искаха не само коне, но и плячка. Кикаха им каза, че ще убие първия, когото хване да краде нещо друго освен лъкове и стрели. Но той самият се пресегна от коня си и дари с дълга целувка една хубава девойка, която отчаяно се съпротивляваше.
— Предай на вашите мъже, че бих те взел в леглото си, за да разбереш колко си нещастна с мъничките им пишки! — каза Кикаха. — Но ни предстоят по-важни дела! — И весело ухилен пусна момичето, което се скри в дома си. Той се забави колкото да се изпикае в котела за готвене в центъра на лагера — смъртна обида! — после нареди на хората си да потеглят.