За трети път фунем Лаксфалк вдигна забралото на шлема си.
— Ти си шампион, какъвто никога не съм срещал. Мразя да го призная, но ти ме победи. А това е нещо, което не съм и помислял, че ще ми се наложи да изрека някога. Силен си като самия Повелител.
— Можеш да запазиш живота си, честта си, бронята си и коня си — отговори Улф. — Единственото, което искам, е двамата с приятеля ми фон Хорстман да продължим по пътя си без други предизвикателства. Имаме уговорена среща, на която трябва да отидем.
Евреинът отговори, че така и ще стане. Улф се върна в своя лагер, където бе посрещнат с бурен възторг, даже и от онези, които го бяха смятали за хамшемитско куче.
Подсмихвайки се, Кикаха нареди лагерът да бъде вдигнат. Улф попита дали не биха стигнали по-бързо, ако не се занимават с тези неща.
— Разбира се — съгласи се Кикаха, — но това тук не е прието. — О-о-х, добре, прав си. Ще ги изпратя да се приберат. А ние ще свалим тези кошмарни плочи.
Но не бяха изминали голямо разстояние, когато чуха тропот на копита по пътя. Зад тях се носеше фунем Лаксфалк, също без броня. Спряха и го изчакаха да ги настигне.
— Благородни рицари — обърна се той усмихнат. — Знам, че сте потеглили с мисия. Ще бъде ли твърде много, ако ви помоля да ми позволите да се присъединя към вас? За мен това би било особена чест. Освен това, чувствам, че само като ви служа, мога да залича петното от поражението си.
Кикаха погледна Улф и каза:
— От теб зависи. Но стилът му ми харесва.
— Ще дадеш ли дума, че ще ни помагаш във всичко, с което сме се захванали? Естествено, само докато мислиш, че това не уронва честта ти. Винаги можеш да поискаш да бъдеш освободен от клетвата си, но трябва да се закълнеш във всичко свято за теб, че никога няма да помагаш на нашите врагове.
— Кълна се в божията кръв и брадата на Мойсей!
Същата нощ, докато се приготвяха за нощувка край един ручей, Кикаха каза:
— Има един проблем, който присъствието на фунем Лаксфалк може да усложни. Ще трябва да измиеш боята от кожата си, а също ще трябва да се простиш и с брадата си. В противен случай Абиру ще те познае, ако се натъкнем на него.
— Едната лъжа винаги води до следваща — отговори Улф. — Е, добре, кажи му, че съм малкият син на един барон, който ме е изритал от дома заради лъжливите обвинения на ревнивия ми брат. Оттогава пътувам, представяйки се за сарацин. Но възнамерявам да се върна в бащиния замък — баща ми вече е покойник — и да предизвикам брат си на дуел.
— Страхотно! Ти направо си втори Кикаха! А какво ще му кажем, когато научи за Хризеис и рога?
— Ще измислим нещо. Или ще му признаем, че участва в заговор за свалянето на Повелителя.
Рано следващата сутрин потеглиха и не спряха докато не стигнаха до селото Етцелбранд. Тук Кикаха купи някакви химикали от местния магьосник и направи необходимите приготовления за измиването на боята. Напуснаха селцето и не след дълго спряха край един поток. Фунем Лаксфалк наблюдаваше действията им първоначално с нескриван интерес, после с изумление, и накрая направо с подозрение, когато първо брадата, а после и тъмният тен на кожата на Улф изчезнаха.
— Господи в небесата! Изглеждаше като хамшемит, а сега би могъл да бъдеш евреин.
Кикаха се намеси и в продължение на три часа разказа с най-големи подробности историята на Улф. След изчистването на пикантните детайли, оказваше се, че Улф е незаконороден син на еврейска благородничка и тевтонски рицар. Този рицар — Робърт фон Волфрам — бил отседнал в еврейски замък, след като се покрил със слава по време на рицарски турнир. Там се влюбил в девойката. Когато потеглил, заклевайки се да се върне, след като приключи мисията си, Ривке останала да го чака бременна. Но фон Волфрам бил убит и момичето трябвало да роди малкия Робърт в срам. Баща я изхвърлил от дома и я заточил в едно малко селце в Хамшем, където тя трябвало да остане завинаги. Момичето умряло по време на раждането на малкия Робърт, но една вярна стара прислужница му разкрила след време тайната на неговия произход. Младият незаконороден син се заклел, че когато стане пълнолетен, ще отиде в замъка на баща си и ще потърси правата си на наследник. Бащата на Ривке бил умрял, но замъкът се намирал в ръцете на неговия брат — зъл старец. Робърт възнамерявал да си възвърне баронетството със сила, ако брат му не се откаже сам от него.
В края на разказа фунем Лаксфалк бършеше сълзите от очите си. Разчувстван той заяви:
— Ще яздя до теб, Робърт, и ще ти помогна в борбата ти срещу твоя брат. Само така ще мога да изкупя поражението си.