Евреинът изтегли тялото и го напъха в една празна стая. Върна се и докладва, че е скрил трупа зад голям скрин.
— Лошо — каза Кикаха усмихнато. — Може и да е бил добро момче. Но ако ще трябва да си пробиваме път с бой, така ще имаме един противник по-малко срещу нас.
За нещастие, оказа се, че убитият не притежава ключ от вратата, която бе охранявал.
— Нищо чудно фон Елгерс да се окаже единственият човек, който има ключ, а да му го отнемем, ще бъде много трудно — въздъхна Кикаха. — Добре. Значи се налага да заобиколим.
Той ги отведе през салона до друга стая. Изкатериха се навън през издължен прозорец, който се стесняваше в горната си част. От перваза на прозореца започваше серия издатини, камъни, издялани като драконови глави, тела на неземни зверове, муцуни на глигани. Статуите не бяха разположени така, че да обезпечат удобства за катерене, но един смел или доведен до отчаяние мъж би могъл да ги използва. Факлите от моста осветяваха спокойните води в рова на петдесет стъпки под тях. За щастие луната бе скрита зад тъмни облаци и това пречеше на пазачите долу да видят катерещите се.
Кикаха погледна надолу към Улф, който се притискаше към каменен водоливник, стъпил с крак върху главата на змия.
— Ей, аз май забравих да те предупредя, че баронът се грижи във водите на рова винаги да има водни дракони. Не са много големи — не повече от двайсетина стъпки — и освен това нямат крака. Но ги държат гладни.
— Понякога ми с струва, че показваш доста лош вкус с подобен вид хумор — ядоса се Улф. — Давай нататък.
Кикаха късо се изсмя и продължи да се изкачва. Улф го следваше и от време на време поглеждаше как се справя рицаря евреин. След малко Кикаха спря и се обади:
— Тук има прозорец, но е затворен с решетка. Не мисля, че вътре има някой. Тъмно е — и продължи нагоре.
Улф поспря, за да надникне през прозореца. Наистина беше тъмно, и то като в подземна пещера. Пресегна се през решетките и опипа с ръка, докато пръстите му не докоснаха свещ. Вдигна свещта предпазливо, така че да я извади без шум от свещника и я измъкна навън. Стиснал през лакът единия от железните пръти, той увисна така, докато търсеше с другата си ръка кибрита в малката торбичка на кръста си.
Над главата му се разнесе гласа на Кикаха:
— Какво правиш?
Улф му обясни и Кикаха каза:
— Няколко пъти изговорих името Хризеис. Там няма никого. Само си губим времето.
— Искам да се уверя.
— Много внимание обръщаш на детайлите. Не разбираш ли, че когато искаш да отсечеш дърво, налага се да удряш със секирата където попадне. Хайде!
Без да му отговаря, Улф драсна клечката. Фосфорът изсъска и огънчето едва не изгасна на вятъра, но той успя да я вкара през решетките навреме. Трепкащият пламък освети спалня, в която нямаше никого.
— Е, сега доволен ли си? — отново се разнесе гласът на Кикаха, този път по-слаб, защото той бе продължил да се катери нагоре. Имаме още един шанс, кулата. Ако и там няма никого… Както и да е, аз не знам… Ох!
По-късно Улф бе благодарен, че с такава неохота се бе разделил с надеждата да открие Хризеис в тази стая. Бе държал клечката да гори до момента, когато започна да пари пръстите му и едва тогава я пусна. В следващия момент, буквално миг след приглушения вик на Кикаха, върху него се стовари падащо тяло. Ударът бе толкова силен, че за миг помисли, че ръката му е отскубната от ставата. Той изръмжа в отговор на изръмжаването над главата си и увисна на една ръка. Кикаха увисна вкопчен в него за няколко секунди, тялото му се разтресе в тръпката на закъснялата реакция, после той пое въздух дълбоко и поднови катеренето си нагоре. Никой не каза нито дума за инцидента, но и за двамата бе ясно, че ако не бе упоритостта на Улф, падането на Кикаха щеше да събори и него. Вероятно и фунем Лаксфалк щеше да пострада, тъй като се намираше непосредствено под Улф.
Крепостната кула представляваше голяма пристройка към основната сграда. Заемаше около една трета от височината на стената, излизаше далече настрани, а през единствения прозорец с формата на кръст струеше светлина. Стената малко над нея бе лишена от всякакви украшения.
Под краката им се разнесе рев и сякаш в отговор дълбоко вътре в замъка се чу гълчава. Улф спря, за да погледне надолу към моста, мислейки, че са ги видели. Но там се виждаха само фигурите на няколко войници и гости, повечето с факли в ръцете. Никой от тях не гледаше нагоре към катерещите се. Хората изглежда търсеха някого в шубраците и сред дърветата.