Реши, че отсъствието им е направило някому впечатление, а трупът на пазача е бил намерен. Сега се налагаше да си пробиват път навън с бой. Но първо трябваше да намерят Хризеис и да я освободят. После щяха да мислят за боя.
Кикаха го подкани:
— Хайде, Боб! — Възбудата в гласа му издаваше, че беше открил Хризеис. Улф се изкатери бързо — доста по-бързо, отколкото диктуваше здравият разум. Налагаше се да заобиколи някаква издатина, защото долната част излизаше под ъгъл далече от стената. Кикаха лежеше върху плоската част на кулата и се изтегляше настрани от ръба на малката площадка. — Ще трябва да увиснеш с главата надолу, за да погледнеш през този прозорец, Боб. Тя е там вътре и е сама. Но прозорецът е много тесен, за да се мине през него.
Улф се плъзна надолу през ръба на издатината и Кикаха го хвана здраво за краката. Тялото му излизаше все по-навън и по-навън, докато се озова в положение, в което не би могъл да се удържи сам, ако не го държаха за краката. Пролуката в каменната стена разкриваше лицето на Хризеис. Тя се усмихваше, но по бузите се стичаха сълзи.
След време той не можа да си спомни какво точно си бяха казали, защото го бе обхванала треската на някакъв екстаз, след това бе изстинал, отрезвен от чувството на безнадеждност пред ситуацията, в която се намираха, а след това отново пламна в треска. Струваше му се, че би могъл да говори вечно и протегна ръка, за да докосне нейната. Тя се притисна с всички сили в стената, напразно опитвайки се да скъси разстоянието помежду им.
— Няма значение, Хризеис — обади се той. — Сега знаеш, че сме тук. И няма да си тръгнем, преди да сме те отвели с нас, кълна се.
— Попитай я къде е рогът? — обади се Кикаха.
Хризеис го чу и отговори:
— Не знам, но мисля, че е в ръцете на фон Елгерс.
— Той опита ли се да ти досажда? — настръхнал попита Улф.
— Не още, но не мисля, че ще се бави дълго да ме вкара в леглото си. Засега се въздържа само защото не иска да ми намали цената. Казва, че никога не бил виждал жена като мен.
Улф изруга, после се засмя. Колко характерен за нея бе този откровен разговор — в Градината самовъзхищението бе нещо общоприето.
— Хайде, стига сте бърборили ненужни неща — скастри ги Кикаха. — Ще имате достатъчно време за това, ако се измъкнем.
Хризеис даде кратки и ясни отговори на въпросите на Улф. Описа му подробно пътя до нейната стая. Призна, че не знае колко пазачи има пред вратата — нито в подстъпите към върха на кулата.
— Но знам нещо, което баронът не знае — добави тя. — Той мисли, че Абиру ме води за фон Кранцелкрахт. Аз обаче знам, че не е така. Абиру възнамерява да изкачи Дузвилнавава до Атлантида. Там ще ме продаде на Радамантий.
— На никой няма да те продаде, защото аз ще го убия — успокои я Улф. — Сега трябва да тръгваме, Хризеис, но аз ще бъде при теб колкото е възможно по-скоро. Обичам те…
— Не съм чувала някой да ми го казва от хиляди години! — извика Хризеис — О, Робърт Улф, аз също те обичам! Но ме е страх! Аз…
— Не трябва да те е страх от нищо — прекъсна я той. — Поне докато съм жив, а аз не смятам да умирам.
Той направи знак на Кикаха да го изтегли обратно на площадката на кулата. Изправи се и едва не рухна от замайването, защото главата му се бе напълнила с кръв.
— Евреинът вече пое надолу — обясни Кикаха. — Изпратих го да види дали можем да се върнем по пътя, по който дойдохме дотук, а също и да разбере каква е причината за този шум долу.
— Ние?
— Не, не мисля. Ако бе така, първото, което биха направили, щеше да бъде да проверят Хризеис. Което не сториха.
Спускането им беше дори по-бавно и по-опасно от изкачването, но се справиха без особени премеждия. Фунем Лаксфалк ги чакаше на прозореца, през който бяха излезли навън.
— Намерили са пазача, когото уби — обясни той. — Но засега не ни свързват със смъртта му. Гуорлите успели да се измъкнат от тъмницата и избили няколко души. Освен това са взели оръжията си. Някои дори избягали навън.
Тримата напуснаха стаята и бързо се сляха с претърсващите. Нямаха шанса да се изкачат по стълбището, в края на което се намираше стаята на Хризеис. Без никакво съмнение фон Елгерс се бе погрижил броят на пазачите да бъде увеличен.
Обикаляха из замъка в продължение на няколко часа. Направи им впечатление, че въпреки временното отрезвяване от шока от бягството на гуорлите, тевтонците си оставаха доста пияни. Улф предложи да се приберат в тяхната стая и да обсъдят възможните планове. Може би щеше да им хрумне нещо, което бе изпълнимо.