Стаята, която им бяха дали, се намираше на петия етаж и прозорецът излизаше на известно разстояние диагонално на кулата, където бе Хризеис. За да стигнат по коридора до нея, трябваше да минат покрай много мъже и жени, всички вонящи на вино и бира, бръщолевещи безсмислици. Подобен подход бе предварително обречен на неуспех. Никой не би могъл да влезе и претърси тяхната стая, защото ключовете за нея бяха само в тях и в началника на стражата. Той, от своя страна, бе твърде зает през последните часове, за да влиза в стаята им. И освен това как биха могли гуорлите да влязат през заключена врата?
Но в мига, когато прекрачи прага на стаята, Улф разбра, че те все пак някак бяха успели да го направят. Познатата тежка миризма го лъхна в лицето. Без да обяснява, той дръпна бързо двамата си спътници в стаята и заключи вратата зад тях. После се обърна с нож в ръката. Кикаха също бе извадил кинжала си и стоеше настръхнал с разширени ноздри и пламнал поглед. Само фунем Лаксфалк не подозираше какво става.
Улф шепнешком му обясни. Евреинът пристъпи към полиците, за да донесе мечовете им, но спря като закован. Полиците бяха празни.
Бавно и безшумно Улф влезе в другата стая. Кикаха вървеше близко зад него с факла в ръката. Пламъкът потрепваше и хвърляше по стените гърбави сенки, които караха Улф несъзнателно да се сепва. Приличаха му на гуорли.
— Тук са — тихо каза Улф. — Или току-що са излезли. Но къде биха могли да отидат?
Кикаха посочи с пръст високите завеси на прозорците. Улф се приближи до тях и започна да мушка с острието в тъмночервената плюшена тъкан. Но кинжалът срещаше само въздух и каменни стени. От гуорлите нямаше и следа.
— Влезли са през прозореца — обади се евреинът. — Но защо?
Улф погледна нагоре и изруга. Бързо отстъпи назад, за да предупреди приятелите си, но те вече също гледаха нагоре. Там, увиснали с глава надолу и прехвърлили крака до коленете през металния прът на завесите, висяха два гуорла. С дълги окървавени ножове в ръцете си. Единият стискаше сребърния рог.
Двете същества застинаха на секундата, когато разбраха, че са открити. Успяха да скочат, превъртайки се във въздуха така, че да се приземят на крака. Десният от двамата нанесе удар с крак. Улф се претърколи на пода и веднага скочи обратно. Кикаха пропусна в ответния удар, но неговият гуорл не пропусна. Ножът му излетя от ръката и за миг прелетя късото разстояние, за да се забие с предмишницата на Кикаха.
Другият гуорл запрати своя нож към фунем Лаксфалк. Ножът попадна в слънчевото му сплитане с такава сила, че рицарят се прегъна надве и залитна назад. След няколко секунди той се изправи и се разбра, защо ножът не го бе убил. През дупката в ризата му проблясваше стоманата на лека плетена ризница.
В този миг гуорлът с рога избяга през прозореца. Не можеха да изтичат по следите му, защото другият гуорл се биеше като побеснял. Той отново събори на земята Улф, този път след удар с юмрук. След това се нахвърли като вихрушка върху Кикаха и го отблъсна назад. Евреинът скочи с нож в ръка и замахна към корема му, но установи, че китката му е попаднала в здрав захват, а после извита с такава сила, че извика от болка и пръстите му изпуснаха ножа.
Кикаха, който също бе паднал на пода, вдигна крак и заби петата си в глезена на гуорла. Той полетя, но не падна, защото Улф го сграбчи в прегръдките си. Те се завъртяха, вплетени един в друг. Всеки се опитваше да пречупи гръбнака на противника си или поне да го спъне. Улф успя да го извади от равновесие. Двамата се забиха в стената, но гуорлът пое цялата сила на удара, удряйки задната част на главата си. За миг остана замаян. Това позволи на Улф да притегли вонящото, космато, грапаво същество върху гърдите си и да стегне с всичка сила ръцете си през гръбнака му. Мощната мускулатура и дебелите кости на гуорла правеха намерението му трудно изпълнимо. Приятелите на Улф обаче се бяха нахвърлили с ножовете си. Започнаха да ги забиват в него и не се знае колко време щяха да търсят фаталното място в жилавата кожа, ако Улф не им бе казал да спрат.
Той пусна тялото и отстъпи назад. Гуорлът се свлече на пода кървящ и с изцъклен поглед. Улф надзърна през прозореца, откъдето бе избягал гуорлът с рога. Група ездачи с факли се понесоха по спуснатия мост и потънаха в тъмнината. Светлините разкриваха само спокойните тъмни води в рова. Никакъв гуорл не се катереше по стената. Улф се обърна отново към гуорла, който ги бе забавил.
— Името му е Дискибибол, а другият се казва Смийл — обясни Кикаха.
— Смийл трябва да се е удавил — каза Улф. — Защото дори ако можеше да плува, водните дракони щяха да се справят с него. А той не може да плува.