Пръстите му се плъзнаха върху тухлите и напуканата мазилка и в един момент докоснаха дърво. Това бе всичко, което бе успял да намери: камъни и дървена рамка, в която бе поставена без никакви пролуки дървена плоскост. И нищо, което по някакъв начин да може да се използва за отварянето.
Той изкачи още няколко стъпала и продължи да опипва. Плочите не му даваха никаква надежда. Върна се на мястото пред вратата и опипа стената пред нея. Пак нищо.
Започна да се безпокои. Знаеше, че фон Елгерс е отишъл в стаята на Хризеис, и то не за да си поговори с нея. Слезе няколко стъпала надолу и пак опипа. Нищо.
Отново изследва подробно стената покрай вратата. Натисна я в единия край и се убеди, че тя не поддава. За момент помисли дали да не заблъска по нея и да привлече по този начин вниманието на фон Елгерс. Ако баронът излезеше да види какво става, поне за миг щеше да се окаже незащитен от атака отгоре.
После отхвърли идеята. Баронът бе достатъчно хитър, за да се хване на подобен номер. Макар да бе малко вероятно да извика помощ, защото това би разкрило наличието на тайния проход, той можеше просто да излезе през нормалния вход. Пазачът пред вратата можеше да се зачуди какво става, но сигурно щеше да си помисли, че баронът е влязъл при девойката още по време на предишния пост. Освен това баронът можеше да запуши завинаги устата на някой особено подозрителен пазач. Започвайки да се се отчайва, Улф натисна другата страна на вратата и тя се завъртя навътре. Не беше заключена, трябваше само да се натисне откъм правилната страна.
Прокле се на ум, че бе загубил толкова време, преди да провери елементарните възможности и влезе. Зад вратата беше тъмно — намираше се в малка стая, едва ли не с размерите на килер за дрехи. С изключение на едната стена, стаичката бе иззидана с тухли, измазани с хоросан. Въпросната стена бе от дърво и от нея стърчеше метален прът. Преди да го докосне, Улф постави ухо на стената. Дочуваше приглушени гласове, но бяха твърде слаби, за да разбере нещо.
Оказа се, че металният прът трябва да се издърпа, което активираше механизма на вратата. Стиснал здраво кинжала, Улф пристъпи и през тази врата. Озова се в голяма стая с каменни стени. Имаше огромно легло, чийто четири стълба бяха резбовани от черно дърво. Над него висеше светлорозов балдахин. Зад леглото се виждаше познатият му прозорец с формата на кръст, през който бе надничал по-рано тази нощ.
Фон Елгерс стоеше с гръб към него. Баронът притискаше Хризеис в прегръдките си и я натискаше със сила към леглото. Очите бяха затворени, а главата обърната нагоре, за да избегне целувките на фон Елгерс. И двамата бяха все още облечени.
Улф скочи през стаята, сграбчи барона за рамото и го дръпна със сила назад. Баронът пусна Хризеис само за да извади кинжала от ножницата си, но се сети, че бе дошъл невъоръжен. Явно не бе искал да даде на Хризеис шанс да го промуши със собственото му оръжие.
Червеното му допреди няколко минути лице, сега беше посивяло. Устните му помръдваха безпомощно, а викът за помощ към пазачите пред вратата беше замръзнал от страх и изненада.
Улф не му даде шанс. Той пусна кинжала си и нанесе страхотен удар с юмрук в брадичката на барона. Главата на фон Елгерс отхвръкна назад и той се свлече на пода в безсъзнание. Улф не искаше да губи никакво време, така че само докосна пребледнялата Хризеис по бузата. После отряза две ивици от чаршафите. По-малката от тях напъха в устата на барона, а с по-голямата я пристегна така, че да не може да я изплюе. След това размота въжето навито около кръста си и върза ръцете на Елгерс отпред. Метна безжизненото му тяло през рамо и се обърна към Хризеис:
— Да вървим. Ще говорим после.
Задържа се колкото да даде на Хризеис инструкции как да затвори вратата зад себе си. Нямаше смисъл да разкриват наличието на тайния проход пред останалите, които несъмнено щяха да дойдат тук, проверявайки причината за дългото отсъствие на барона. Хризеис държеше факлата зад него и те заслизаха по стълбите. Когато накрая стигнаха до водата, Улф каза какво трябва да направят, за да избягат оттук. Първо, трябваше да вземе обратно рога. След като го направи, той взе в шепите си вода и я плисна върху лицето на барона. Видя го да отваря очи и му обясни какво очакваха от него.
Фон Елгерс поклати отрицателно глава.
— Или ще дойдеш с нас като заложник и ще поемеш същите шансове с водните дракони, или ще умреш тук, и то в момента. Какво избираш?
Баронът примирено кимна. Улф разряза въжето на ръцете му, но върза единия му край за глезена. Тримата се отправиха към водата. Фон Елгерс незабавно влезе в нея, изплува до външната страна на замъка и се гмурна. Улф и Хризеис го последваха. Стената се спускаше само на четири стъпки под повърхността. Когато се озоваха отвън, Улф видя, че облаците са започнали да се разсейват. Луната скоро щеше да ги озари със зеленото си сияние.