То неочаквано спря и сърцето на Улф се преобърна. Размърда глава напред-назад и даде възможност на Улф да разгледа горилоподобния му профил. Но не беше горила или по-точно казано, не беше земна горила. Козината му не беше равномерно черна: широки черни и тесни бели ивици се редуваха на зигзаг по тялото и краката му. Ръцете бяха много по-къси от тези на земния му двойник, а краката бяха не само по-дълги, но и по-прави. Най-голямата разлика обаче бе в челото, защото въпреки тежките кости над очите то бе сравнително високо.
Горилата промърмори нещо, което не прозвуча като животински рев, а по-скоро като поредица от ясно модулирани срички. Оказа се, че не е сама. Отразена от гола чиста кожа зеленикава светлина проблесна от другата страна на Улф. Това беше жена, която вървеше заедно с чудовището и чийто рамене бяха скрити под огромната му дясна ръка.
Улф не можеше да види лицето — но зърна достатъчно, за да разбере, че тя има дълги стройни крака, добре оформен ханш, чудесни ръце и дълга черна коса. Запита се дали бе толкова красива и отпред.
Тя каза нещо на горилата с глас, който прозвуча като сребърна камбанка. Горилата отговори. После двамата излязоха от осветеното място и потънаха в тъмнината на джунглата.
Улф не стана веднага просто защото силно трепереше.
Накрая се изправи на крака и продължи да си пробива път сред храсталаците, които все пак не бяха така гъсти както в земна джунгла. И наистина, храстите бяха през доста големи интервали. Ако обстановката не бе така екзотична, той просто не би възприел флората наоколо като джунгла. Беше по-скоро парк — имаше и мека, ниска трева, която изглеждаше като неотдавна окосена.
Стресна се само след няколко крачки, когато някакво животно изгрухтя и изтича точно пред него. Зърна за миг разклонени като на елен червеникави рога, белезникав нос, огромни бледи очи и пъстро тяло. То с трясък си проби път покрай него и изчезна, но само след секунди той долови стъпки зад гърба си. Обърна се и видя същото създание на няколко крачки от себе си. Когато разбра, че е разкрито, то бавно скъси разделящото ги разстояние и мушна влажен нос в протегнатата му ръка. После измърка и се опита да се отърка странично в него. И понеже тежеше към четвърт тон, съумя да го избута настрана.
Улф се облегна върху едрото тяло, разтри го между големите чашковидни уши, почеса го по носа и леко го плесна по ребрата. Еленът го близна няколко пъти с дългия си мокър език, който беше леко грапав като език на лъв. Надеждите му, че тези ласки скоро ще му омръзнат се сбъднаха. Животното го остави също така неочаквано, както се бе сприятелило с него.
След като си замина, той се почувства по-малко застрашен. И наистина, щеше ли едно животно да се държи толкова приятелски с един истински непознат, ако се страхуваше от някакви хищници или ловци?
Шумът на прибоя се засилваше. Десетина минути по-късно той се озова на края на плажа. Сви се в сенките на извисяващите се над главата му дървета и насочи вниманието си към обления в лунна светлина плаж. Пясъкът беше бял и както можа да се убеди от изсипващите се между пръстите му песъчинки, бе много фин. Плажната ивица се простираше в двете посоки, докъдето му стигаше погледа, а ширината между гората и морето бе към двеста метра. И в двете посоки, на известно разстояние от него, се виждаха запалени огньове, край които се движеха силуетите на мъже и жени. Виковете и смеха им, макар и приглушени от дистанцията, подсилваха впечатлението му, че става дума за човешки същества.
Погледът му се прехвърли на непосредствено заобикалящата го част от плажа. На около триста метра, почти във водата, се виждаха две същества. Гледката го накара да поеме сепнато дъх и да замре.
Не го шокираше това, с което те се занимаваха, а по-скоро конструкцията на телата им. От кръста нагоре мъжът и жената приличаха във всичко на хората, но там където трябваше да имат крака, телата им се преливаха в перки.
Не можеше да устои на любопитството си. Скри рога в нещо като леха от по-висока трева и се прокрадна по края на джунглата. Когато се озова директно срещу двамата, спря, за да ги наблюдава. И тъй като мъжът и жената сега лежаха един до друг и си говореха, позата им позволяваше да ги изучи подробно. Убеди се, че те по никакъв начин не биха могли да го последват на сушата, както и че не притежаваха оръжие. Смяташе да се приближи до тях. Кой знае, те дори можеха да се окажат приятелски настроени.