В един момент той обхвана с поглед цялата Атлантида, проснала се под лунната светлина в краката му. Не след дълго видя периферията и част от нивото под нея. Драхеланд се виждаше като полумесец от тъмен диск. Часовете се изнизваха мъчително бавно. Появи се и масивът на Америндия. Градината на Океанос беше много по-ниско от Америндия и толкова тясна, че просто не се забелязваше.
Скоро можеха да виждат едновременно и луната, и слънцето, защото този монолит бе много по-тънък от другите. Но орлите и техният товар оставаха в сянката на Идакуизорхруз. Това нямаше да продължи дълго. Скоро тази страна щеше да се озове под пълния блясък на дневното светило. Всички гарвани във въздуха щяха да могат да ги виждат отдалече. Групата обаче се издигаше плътно покрай монолита, така че евентуалните наблюдатели горе можеха да ги съзрат само ако стояха на самия край.
Накрая, след близо четири часа, точно когато ги осветиха първите лъчи на слънцето, те се издигнаха на нивото на ръба. Под тях се виждаше градината на Повелителя — място с неописуема красота. По-нататък се издигаха кули с формата на минарета. Виждаше се сложната инфраструктура на двореца, който се издигаше на двеста стъпки и според Кикаха обхващаше площ от над триста акра.
Нямаха време да се наслаждават на прекрасната гледка, защото гарваните в градината вече тревожно грачеха. Но стотиците посестрими на Подарж се спуснаха върху тях и започнаха да ги избиват. Други се отправиха към многото прозорци, за да открият Повелителя.
Улф видя как няколко успяха да проникнат вътре, преди да се задейства охранителната система на двореца. Малко по-късно следващите, които се опитаха да сторят същото, изчезнаха в ослепителни пламъци и рязък гръм. Обгорели до кости, те падаха от первазите обратно в градината.
Хората и маймуните бяха спуснати на земята точно пред ромбовидно оформена врата от розов камък, украсена с рубини. Орлите освободиха въжетата и се събраха около Подарж в очакване на разпорежданията.
Улф отвърза въжетата от металните халки на решетката. После я вдигна над главата си. Изтича на няколко крачки пред вратата и хвърли решетката към нея. Едната пръчка мина, а другите две, които бяха прикрепени под прав ъгъл към нея, се заклещиха. Избухва пламък. Оглушителен гръм разкъсваше слуха. Дълги езици концентрирана енергия се стрелнаха към него. Изведнъж над двореца се появи облак дим и святкането престана. Захранващият блок на охранителната система или се бе претоварил, или поне временно бе изчерпил енергията си.
Улф се огледа. Подобна картина се наблюдаваше и по другите входове, защото орлите бяха взели решетките и ги бяха нахвърляли под ъгъл в отворите на прозорците. Той прескочи нажежената локвичка метал от стопената решетка и мина през вратата. Хризеис и Кикаха се приближиха до него. Зад Кикаха пристъпваше ордата на гигантските маймуни, всяка от които носеше в ръка меч или бойна секира.
— Спомняш ли се вече? — попита Кикаха.
— Не всичко, но достатъчно, надявам се — кимна Улф. — Къде е Абиру?
— Подарж и две от маймуните го държат под око. Той може да опита някой номер.
С Улф начело те преминаха през зала, чиито стени бяха украсени с изумителни стенописи. В далечния край се виждаше отвор, преграден в долната си част от ниска вратичка, изработена от орнаментиран синкав метал. Отправиха се към нея, но бяха спрени от гарван, който, спасявайки се от преследващата го орлица, прелетя ниско над главите им.
Гарванът прелетя над вратичката, натъкна се на невидимо силово поле и мигновено се превърна в нарязана на тънки филийки маса от плът, кости и пера. Орлицата пронизително изкрещя при тази гледка и се опита да се отклони, но беше късно. Миг по-късно тя загина по същия начин.
Улф дръпна към себе си лявата половина на вратичката, вместо да я бутне напред, което би било по-естествено.
— Сега е наред — каза той. — Но съм доволен, че гарванът я задейства пръв. Не си спомнях за нея.
За всеки случай мушна меча си в отвора, но тогава си спомни, че клопката се задейства само от жива материя. Не му оставаше нищо друго, освен да се надява, че ще си спомни каквото трябва, когато бъде необходимо. Мина през вратата, без да се случи нищо и останалите го последваха.