Дори и при тази организация на битката седем маймуни загинаха посечени от секирите или с откъснати глави. Програмираните за самообучение протеинови мозъци на полуавтоматите имитираха успешните действия на своите противници, когато това можеше да им донесе някакво предимство.
Неочаквано в двата края на залата започнаха да се спускат дебели метални плочи, блокирайки както възможността за отстъпление, така и придвижването им напред. Улф беше забравил за тази защита и се сети за нея буквално в секундата, когато металните прегради паднаха. Все пак той успя да бутне един мраморен пиедестал със статуята върху него. Краят на падналата колона остана под ръба на плочата и попречи да затвори процепа напълно. Задвижващите механизми обаче бяха толкова мощни, че плочата започна да си пробива път през камъка. Групата се плъзна по гръб през стесняващия се процеп. Междувременно залата беше започнала да се пълни с вода. И ако се бяха забавили, щяха да се издавят.
Крачейки до глезените във вода, те минаха през поредната зала и стигнаха до ново стълбище. Улф ги спря до прозореца и хвърли през него една от бойните секири. И когато нищо не изгърмя нито присветна, той подаде глава през прозореца и извика Подарж и орлите. След като не бяха успели да минат заради падналите метални прегради, те бяха излезли навън, за да потърсят друг път.
— Намираме се близо до сърцето на двореца и залата, където би трябвало да се намира Повелителя — обясни той. — Всеки коридор оттук нататък е защитен с дузини бойни лазери, инсталирани в стените. Лъчите им образуват плетеница, през която никой не би могъл да се промъкне. — Той поспря за миг и продължи: — Повелителя би могъл да остане там вечно. Енергията за лазерите е практически неизчерпаема, а храна и вода има достатъчно, за да издържи на всякаква обсада. Но има една стара военна аксиома, която казва, че всяка защита, независимо каква е тя, може да бъде пробита от правилна атака.
После се обърна към Кикаха:
— Когато мина през прохода, отварящ се на нивото на Атлантида, ти си оставил полумесеца тук. Помниш ли къде точно?
Кикаха се ухили и каза:
— Ами, да! Заврях го зад една статуя в залата до плувния басейн. Но гуорлите може да са го намерили!
— Тогава ще измисля нещо друго. Да видим сега, ще намерим ли полумесеца.
— И каква е идеята? — попита тихо Кикаха.
Улф обясни, че Аруор трябва да разполага с път за отстъпление от залата с пулта за управление. И доколкото той си спомнял, имало един вграден в пода полумесец и няколко преносими. Всеки от преносимите, когато е поставен в контакт с неподвижния, може да отвори проход към вселената, за която е настроен да влезе в резонанс. Никой от тях не давал достъп до другите нива на планетата в тази вселена. Само рогът бил в състояние да отвори проход между нивата.
— Ясно — замислено изрече Кикаха. — Но каква ни е ползата от полумесеца, дори ако го намерим? Той трябва да бъде съединен с друг, а къде е другият? Както и да е, всеки който би го използвал, ще получи достъп само до Земята.
Улф посочи към гърба си и показа голямата кожена кутия, пристегната с ремък.
— Рогът е в мен.
Те тръгнаха по коридора. Подарж крачеше заедно с тях.
— Какво си решил? — поинтересува се тя, едва сдържайки разкъсващите я емоции.
Улф обясни, че търсят начин да влязат в контролната зала. И допълни, че Подарж трябва да остане тук, за да се поеме нещата в свои ръце, ако възникне критична ситуация. Тя отказа и заяви, че иска да ги държи под око сега, когато се намират толкова близко до Повелителя. И освен това, ако намереха начин да влязат при него, трябваше да вземат и нея. Тя пак напомни на Улф за обещанието да предаде Повелителя, за да се разправи с него, както би пожелала. Той сви рамене и продължи да върви.
Не след дълго намериха стаята, в която Кикаха бе скрил полумесеца. Но статуята беше съборена по време на схватката между гуорли и маймуни. Телата им лежаха разпръснати из стаята. Улф спря изненадан. Той не бе виждал гуорли, откакто бяха влезли в двореца и някак подсъзнателно бе приел, че всички са загинали в схватката с диваците. Оказваше се, че Повелителя не беше изпратил всички по следите на Кикаха.