— Ванакс мислеше, че се промъква незабелязано през прохода в контролната зала на Аруор — обясни Улф. — Но Аруор беше поставил капан. Сигурно щеше да е достатъчно само да унищожи апарата за пренастройка, но вероятно му е доставило удоволствие да убие този, който би опитал.
Улф остана неподвижен, в очакване да премине временната слепота. Времето течеше, но нямаше какво друго да направи.
Измина доста време, преди да успее да види, че Ванакс лежи по гръб, обгорял и неузнаваем. Двата полумесеца стояха все така на пода и не изглеждаха повредени. След малко Улф ги раздели.
— Той беше предател — тихо каза Улф на Кикаха. — Но ни направи услуга. Аз възнамерявах да опитам същия номер, само че щях да използвам рога за активиране на другия полумесец.
Преструвайки се, че оглежда другите пултове за неприятни изненади, той съумя да се отдалечи заедно с Кикаха извън обсега, в който Подарж можеше да ги чуе.
— Не исках да го правя — прошепна той. — Но се налага. За да принудим Аруор да напусне контролната зала или да го хванем, преди да може да избяга с помощта на полумесеците, трябва да използваме рога.
— Не те разбирам — призна Кикаха.
— Когато строях двореца, вградих експлозив в пластмасовата обвивка на залата. Детонаторът се активира от специална нотна комбинация чрез рога в съчетание с още един малък трик. Не искам обаче да загубя контролната зала. Защото без нея това място ще остане открито за атаките на другите Повелители.
— По-добре го направи — посъветва го Кикаха. — Но не можах да разбера как ще попречим на Аруор да избяга с помощта на полумесеците.
Улф се усмихна и посочи апарата за пренастройка.
— Аруор трябваше да разруши това устройство, вместо да задоволява прищевките на садистичното си въображение. Защото, подобно на всички оръжия, и това е двуостро.
Той включи устройството и на екрана отново се появи образът на полумесец. Улф се премести пред друг апарат и вдигна малкия капак в горната му част. Отдолу се показа пулт за управление, но под превключвателите нямаше никакви надписи. Когато щракна два ключа и натисна един бутон, екранът се изчисти.
— Току-що промених настройката на неговия полумесец — обясни Улф. — Така че, когато реши да го използва в комбинация с някой от другите, ще го очаква много неприятна изненада. Е, не като тази, която уби Ванакс. Но просто няма да активира нито един проход.
— Вие, Повелителите, сте подли, лукави и измамни хора — каза Кикаха. — Но ти ми харесваш.
И излезе от стаята. Само миг по-късно се разнесоха виковете му в коридора. Подарж също бе станала, за да излезе от помещението, но спря и изгледа подозрително Улф. Той се затича. Доволна, че и той тръгва с тях, Подарж се хвърли напред. Улф спря и извади рога от кутията. Мушна пръст в отвора и намери с него малката дупка в наподобяващата паяжина структура. Дръпна леко и извади ефирната маса навън. Завъртя я обратно и я вкара със предния край навътре. После върна рога в кутията и изтича след харпията.
Тя беше при Кикаха, който възбудено обясняваше как сбъркал един дебнеща наоколо орлица с криещ се гуорл. Улф каза, че е време да се върнат при другите. Не им обясни, че бе необходимо рогът да се окаже в непосредствена близост до стените на контролната зала. Когато пристигнаха в салона, през който се влизаше в контролната стая, Улф отвори кутията. Кикаха стоеше зад Подарж, готов да я обезвреди с удар в главата, ако започнеше да създава проблеми. Трудно щяха да се справят с орлите; може би ако хвърлят срещу тях маймуните…
Когато видя рога, Подарж възкликна, но не реагира враждебно. Улф го вдигна до устните си, надявайки се, че помни правилната комбинация. Много неща си бе спомнил след разговора с Ванакс, но и много му се губеха.
Едва го бе поднесъл към устата си, когато се разнесе глас — като че ли идваше от тавана, сякаш проникваше през стените и пода — обгръщаше ги отвсякъде. Говореше на езика на Повелителите, от което Улф изпита облекчение. Подарж не можеше да знае този език.
— Джадауин! Не те познах, докато не те видях с рога! Лицето ти ми се стори познато, но… Трябваше да се сетя! Колко време измина! Всъщност, колко наистина?
— Векове или хилядолетия, зависи как би го измерил. Значи старите врагове отново се срещнаха. Но този път не можеш да избягаш. И ще умреш, както умря Ванакс.
— Защо мислиш така? — изрева гласът на Аруор.
— Ще накарам стените на привидно непревземаемата ти крепост да се разтопят. И ти или ще останеш вътре и ще се опечеш, или ще излезеш навън, за да умреш по друг начин. Не вярвам да останеш вътре.
Изведнъж го обхвана тягостно чувство. Ако Подарж убиеше Аруор, тя нямаше да убие този, който бе виновен за сегашното състояние. Нямаше значение, че Аруор би постъпил по същия начин, ако бе Повелителя на този свят по онова време.