— Ще успее! — възкликна Кикаха. — Храмът на Повелителя е само на половин миля пред него!
Улф погледна голямата белокаменна постройка на върха на един висок хълм. В нея се намираше тайната стая, която сам бе използвал като Повелител.
— Не! — поклати той глава.
Подарж вече се спускаше в полезрението на камерата, която предаваше тази картина. Тя падаше с висока скорост, крилете бяха присвити, лицето бе източено напред — едно бяло петно на фона на зеленото небе. Следваха я нейните орлици.
Аруор остана на коня, докато краката на животното не се подгънаха. Той падна на земята, но ловко се претърколи. Подарж се хвърли към него. Аруор се стрелна като заек, спасяващ се от ястреб. Харпията го последва в зигзага му, прецени къде ще отскочи при поредната промяна на посоката и заби нокти в гърба му. Той разпери ръце във въздуха, устните му се отвориха в безмълвното „О“ на писъка, останал нечут от наблюдаващите пред екрана.
Аруор падна под тежестта на Подарж. Орлиците се събраха около тях.