— Господи, не — изръмжа Дюра и се претърколи. От гняв възбудата му се стопи.
Секс срещу услуга — това неприятно му напомняше за стила на съпругата му. Надигна се от леглото и бързо засъбира дрехите си.
— Андре, моля те! — Тео също скочи.
— Знаех, че не бива да идвам!
— Извинявай! Моля те… — Хвана ръката му. — Не исках така да прозвучи.
Дюра отблъсна ръката й. Очите му бяха тъмни и гневни.
— А какво искаш?
— Просто не си представям, че ще си отидеш. — Така тихо говореше, че се наложи да напрегне слуха си, за да я чуе. — Не си тръгвай!
Черните й коси падаха по раменете като копринен водопад. Бледата й кожа все още руменееше от любенето. Изпита ужасен, неловък копнеж — почти животински.
— Трябва да вървя! — Каза го едва чуто. Долови съжалението в тона му.
— Моля те! Не точно сега! Извинявам се за всичко, което казах. — Беше захвърлила всякаква гордост. — Остани още малко при мен. Моля те… Поговори с мен. — Плахо докосна ръката му и зачака реакция. — Прегърни ме! — Пръстите й потрепнаха.
— Невъзможно е да дойдеш с мен — отсече той, без да помръдва, но цялото му тяло бе напрегнато. — Разбери ме. Прекалено опасно е.
— Така се страхувам да не ти се случи нещо — изхлипа и, потъпквайки всякакво достойнство, го прегърна силно през кръста.
Аромата на косите й нахлу в ноздрите му, а топлината на тялото й възпламени сетивата му. Първичният му инстинкт прогони всякакъв разсъдък. Ръцете му я обгърнаха. Беше готов да я защитава срещу целия свят.
— Не се тревожи. Господ ме пази.
— Обещай ми, че ще се върнеш при мен — настоя тя, без дори да се замисля дали има право да изисква подобно нещо, — а аз обещавам да не плача като тази вечер. — Преглътна напиращите сълзи и се опита да се усмихне. — И да съм по-изтънчена като…
— Ш-ш-ш-т… — прекъсна я той и прокара палец по потреперващите й устни. — Няма нужда да си изтънчена.
— Ще ми направиш ли дете?
— От друга страна — отбеляза той с лека усмивка, — не съм сигурен дали мога да се справя с подобна наивност.
— Ти нямаш деца — напомни тя тихо.
— Значи знаеш? — Това го развесели.
— Моля те, Андре. — Очите й не се откъсваха от неговите. — Не си играй с мен. Толкова много те обичам.
— Сигурна ли си, че е любов — нежно й се противопостави той, — след като никога досега не си била влюбена? Ще ме забравиш след седмица.
— Не бъди жесток. Никога няма да те забравя.
Убедеността, с която говореше, го потресе. Целият му живот бе несигурен низ от опасни ситуации. Имаше стотици причини да не я допуска в него.
— Дори да се съглася, може да не забременееш точно тази вечер.
— Ще забременея. Знам, че ще стане! — Тео се задъха, плътно притисната към него.
— А как ще отгледам детето си? Ти ще ми го отнемеш.
— Не. Ще намеря начин да остана.
— Ами племето ти?
— Корсаков от другата страна на Рейн ли е?
За пръв път споменаваше името на съпруга си.
— Такива са слуховете.
Разузнавачите му бяха сигурни.
— Утре срещу него ли ще се биеш?
— Вероятно.
— Смяташ ли, че ще загине?
— Това ли искаш?
— От цялото си сърце — прошепна тя.
Би трябвало да я попита защо, да настоява да чуе причините за подобна ненавист. Ако не я желаеше така безумно, сигурно щеше да го направи. И ако не познаваше така добре Корсаков.
— Ще видя какво мога да сторя по въпроса.
Замисли се какъв ли е бил животът й с мъжа, когото наричаха Касапина.
Самият той остана женен заради апатия, леност и малка изгода.
— А когато войната свърши, ще направим необходимата промяна.
— Предлагаш ми да се оженим ли?
Не й отговори веднага. След миг отвърна с обикновената мъжка предпазливост:
— Не съм сигурен.
— А кога ще знаеш? — Тя преливаше от щастие.
— Не забравяй, че те виждам едва за втори път. — Нямаше навика да предлага женитби.
— За трети — весело го поправи Тео и съвсем не така предпазливо като него добави с усмивка: — Знаеш, че ме обичаш.
Смайване се изписа върху лицето му. Тя се засмя, повдигна се на пръсти и леко го целуна.
— По-късно ще ми отговориш — прошепна тя. — Сега ми дай дете.
Този път той се засмя — на решителността и на заразителното й веселие.
— Кога тръгваш?
— В три и половина.
Тя погледна часовника върху полицата над камината.
— Разполагам с достатъчно време — увери я Дюра нежно.
4.
Вдигна я на ръце и я понесе към леглото с пълното съзнание каква лудост се готви да извърши. Ала нищо не бе в състояние да го възпре, както нищо не можеше да промени хода на събитията, които щяха да започнат на зазоряване.