— А ако Корсаков е тръгнал на север? Носят се слухове, че има руски корпус и в Галиция.
Дюра поклати глава.
— Сакер нямаше да пропусне това. Корсаков е на път за Чър.
— Или към Тирол.
— Губиш ми времето, Анри. Иди събери взвода.
— Да, сър — отвърна дипломатично адютантът, дал си сметка, че няма да го разколебае. — Искаш ли да изпратя някакво съобщение?
— Обичайното съобщение до щаба, известяващо победата. Знаеш как се пишат.
— Имах предвид съобщение за графинята.
— Не — отвърна Дюра спокойно. — Но благодаря за проявения интерес. Какво е това облекчение, Боней? Не съм забравил, че съм главнокомандуващ. Просто ще направя един малък разузнавателен обход и докато напредваме към Чър, не е изключено да налетя на генерал Корсаков.
Боней наистина нямаше защо да се притеснява. Независимо от чувствата си, Дюра си оставаше военен. А що се отнася до Корсаков — ако бъде намерен и убит, това щеше да бъде само добре дошло.
6.
За разлика от времето в Сен Лузистег, пролетното утро в Париж бе топло. Нахлуващата в будоара на Клодин Дюра слънчева светлина озаряваше преплетените върху разхвърляното легло тела. Търсенето на удоволствието тази сутрин бе по-спокойно и бавно. Сетивата им сякаш още спяха. Ритъмът с нищо не напомняше за бурната страст предишната вечер.
— Твоето настроение винаги е в унисон с моето — промърмори мъжът на средна възраст.
— Защото се разбираме — отвърна Клодин с въздишка на наслада.
— Животът е сладък.
— Любовта е сладка, чичо, и тя прави живота сладък.
Бившият епископ на Отун Шарл Морис дьо Талейран, известен още като Куция Дявол, се усмихна, а после целуна поднесените му устни.
Закусиха късно на закътаната малка тераса до будоара. Платното, провряно през металните решетки на перилата, ги предпазваше от лекия пролетен бриз. Бяха потънали в разговор.
— Пиер Колет направи поредното щедро дарение за банковата ми сметка вчера — обяви Клодин. — Успях да му набавя препоръчителни писма, за да се представи пред главния интендант на Андре.
— Много щедро от негова страна. Той е напълно наясно с правилата. Иначе нямаше да е най-богатият военен снабдител на Франция — за момент Талейран се заигра с лъжичката си, — което ме подсеща за Рапина, друг мъж със завидно състояние. — Вдигна поглед. — Пише, че има проблеми с Андре. Можеш ли да надраскаш няколко думи…
— Странно чувство за хумор притежаваш, Шарл. — Едната вежда на Клодин се изви нагоре. — Ако изпратя Рапина при Андре, той вероятно ще нареди да го разстрелят. — Сви безразлично рамене, с което даде да се разбере, че темата повече не я занимава. — Ти пиши и упражни натиск върху упорития ми съпруг. Накарай го да се вслуша в изпратения от Париж комисар. В края на краищата ти си външният министър.
Талейран се усмихна леко над ръба на чашата си.
— Може би по-нататък. В момента не желая да упреквам за нищо Андре. Съпругът ти е единственият победоносен генерал на наше разположение.
— Бонапарт?
Талейран поклати глава.
— Директоратът предпочита мъж с неговите амбиции да си стои в Египет и да се бие с неверниците.
— Катерина ми сподели, че й е изпратил златна огърлица. Уж принадлежала на Клеопатра.
В момента мадам Гранд бе официалната любовница на Талейран.
— Младият корсиканец е завършен политик. Не само Катерина получава подаръци от него, а и половината от парламентаристите — уточни насмешливо той.
— Колко дълго ще просъществува Директоратът?
— Очевидно си разговаряла със Сейес — бившият епископ спомена името на йезуита, запленил сега мисълта на политическите фракции, които се готвеха да отидат по-далеч от революцията и да установят конституционен парламент в страната. — Той си търси „оръжие“ за своя преврат.
— Но генерал Хоч е мъртъв, а Бериадот не е склонен да поема рискове. Значи остават Жобер, Макдоналд и Моро.
— Но никой от тях не е заинтересуван истински, доколкото чувам. Дали няма да успеем да убедим Андре? — вметна лукаво Талейран.
— Колко приятно би било! — Клодин въздъхна с копнеж. Допадаше й идеята да управлява Франция в ролята на съпруга на човека, застанал начело на страната. Следващата й въздишка бе пълна със съжаление. — Но за жалост Андре ненавижда политиката.
— И е перверзно честен — тъжно отбеляза Талейран. — Не съм сигурен дали ще пасне дори на човек като Сейес, ако бъде убеден да заеме поста, разбира се. Направо съм изненадан, че все още е женен за теб, ma chere.