— А дали пък не очакват от мен да накажа хората си, защото грабят храна, за да оцелеят? Какво си въобразяват онези чиновници с дебели задници, докато си седят спокойно в Париж? Дяволите да ги вземат тях и безполезните им кожи! Боней, с колко пари разполагаме?
— Петстотин и шестдесет хиляди франка, сър.
Не беше достатъчно. Спирайки нервното крачене напред-назад, Дюра се загледа към плячкосвания пред очите му град, без да е в състояние да преодолее раздразнението си.
— Идете и приберете мародерите — нареди той с въздишка. — Не искам никой да бъде разстрелян. Погрижете се населението да бъде компенсирано. А сега, господа, заминавам за Сарган, за да измъкна парите от Рапина. Връщам се след три дни.
— Ще подготвя ескорта — обади се Боней, докато генералът се насочваше към коня си.
— Грижиш се за мен като майка, Анри — усмихнато отбеляза Дюра. — Ще забравя как навремето сам мислех за себе си.
— В околността сигурно има австрийци дезертьори. Гонто, приготви взвода си! — младия капитан хукна да изпълни заповедта, но Дюра вече имаше триста метра преднина.
Той се движеше в равномерен тръст — щадеше силите на животното. Из малките селца между Мартинсбрук и Сарган нямаше конюшни, за да сменят конете.
През първите няколко часа гневът му към Рапина не стихваше. Сблъсъците им бяха започнали още когато пое командването на армията през януари. Нито парите, нито продоволствията, отпускани на Рапина, имаха изрядна документация. Ако нямаше корупция, сигурно цялата армия на Дюра щеше да се угощава с трюфели и гъши пастет до Коледа. Многократно се бе оплаквал в Париж, но без никакви последствия. Миналата година взе заем на свое име, за да осигури необходимите средства. Дяволите да вземат цялата бюрокрация!
Колкото повече обаче приближаваше Сарган, толкова по-често в съзнанието му се мяркаше образът на Тео. Почувства как го обзема растяща екзалтация и необуздан копнеж. Изпълнен с невероятно приятно усещане, той се усмихна сред спускащия се здрач.
Вероятно щяха да пристигнат към осем-девет часа. При тази радостна перспектива Дюра се смили над придружаващите го войници и отби в двора на някаква страноприемница. И хората, и конете се нуждаеха от храна.
Надраска набързо бележка, докато приготвяха вечерята, и изпрати едно конярче да я отнесе на графинята. После за пръв път от дни насам се наслади на топла храна.
Три часа по-късно Дюра и войниците му влязоха в Сарган уморени, мръсни и премръзнали. Канеше се отново да завали сняг.
— Ела с мен — обърна се той към младия капитан, докато слизаха от конете пред голямата къща, превърната от Рапина в резиденция. — Нужен ми е свидетел. И освободи хората си. Трябва да поспят.
Отправи се към входната врата, където спря за миг, за да поблагодари на войниците, и изцапан, кален и мокър влезе в луксозната квартира. Двама прислужници се втурнаха към него, чули вратата да се отваря с трясък. При резкия му въпрос и двамата посочиха към осветената със свещи трапезария.
— Кой смее да нарушава вечерята ми? — провикна се Рапина гневно. Гласът му прокънтя. — Изрично наредих…
— Сам ще се представя — обяви Дюра, без да се впечатлява от виковете, а леденият му тон накара двамата прислужници да застинат на място. — Хайде, Гонто, да го обезпокоим.
Стаята беше обляна в светлина. Свещите не се пестяха, а огънят в камината приятно топлеше. На отрупаната с ястия маса се хранеше един-единствен човек — едър и закръглен, тъкмо посягаше да отпие от чашата с вино.
Част от изтънченото бордо се разля и образува кърваво петно върху бялата ленена покривка. Дюра, в изцапана униформа и небръснат от четири дни, застана на прага. Черните му вежди бяха свъсени. Тръпки побиха Рапина. Все едно дявол от ада бе застанал пред него. Отвори уста, после я затвори. Най-сетне успя да си поеме дъх и да заговори.
— Генерале… Какво удоволствие…
В следващия миг пребледня. Пистолетът на Дюра, здраво стиснат в ръката с ръкавица, по която имаше засъхнали петна австрийска кръв, бе насочен към главата му.
— Хората ми нямат храна.
Независимо от привидно благия тон, Рапина потрепери и още по-силно пребледня.
— Уверен съм… Сигурно има някаква грешка. Ако ми позволиш…
— Вече съм чул всичките ти лъжи. — Не го интересуваха нито политическите настроения, нито връзките на влиятелните роднини на Рапина. Гледката как военният снабдител се тъпче, докато хората му гладуват, го възмути. — Бих искал главата ти на поднос, проклетнико, но ще се задоволя с номерата на банковите ти сметки. — Единствено безотказният му самоконтрол го възпираше да натисне спусъка. — На всички сметки! Дори и онези на името на съпругата ти. Искам парите да бъдат прехвърлени по сметката на армията в Швейцария. Нужните за целта документи да са на бюрото ти до десет минути. — Показалецът му леко се сви върху спусъка и Рапина изпищя приглушено. — Арестуван си, докато парите не бъдат прехвърлени — продължи ледено Дюра. По-късно Гонто разказваше, че Рапина едва не умрял от страх. — И ако пак постъпиш така с войниците ми, жив ще те одера, преди да те убия. Ясно ли е?