Едрият мъж направо се смали пред очите на генерала. Не му бе възможно да проговори и затова само кимна.
— Копеле! — просъска Дюра през зъби и натисна спусъка.
Рапина изкрещя. Куршумът премина през зализаните му черни коси и той припадна над агнешкия си котлет.
— Отличен изстрел, сър — възхити се Гонто.
— Жалко, че не мога да го убия. Нужни са ми номерата на банковите сметки. Е, да се надяваме, че утре ще ми се отдаде подобна възможност. Ще премисля и предложението на брат му.
— Директоратът има нужда от вас, сър.
— Дано политиците се сетят за това, когато Рапина се съвземе и започне да пищи да бъда отстранен. Хайде, погрижи се този негодник да прехвърли сумите. Лазун ще ти помогне. После вземи въоръжен кортеж, иди в Цюрих, изтегли пари в брой и се погрижи да пристигнат колкото е възможно по-скоро. Знам, че не си спал през последните няколко дни. Ако ти е трудно, ще потърся друг?
— Не, сър. За мен ще бъде чест — отвърна сияещ Гонто.
— Крайно време бе да му дам урок. — Дюра прибра пистолета в кобура, после посегна към агнешките котлети и направи знак на Гонто да последва примера му. — Прислужниците ще се погрижат да извадят физиономията му от вечерята. — Взе втори котлет от крехкото месо и добави с усмивка: — Лека нощ, капитане. Желая ти успешно пътуване.
По-късно се отби в щаба, даде разпореждания за ескорта на Гонто до Цюрих и попита за последните пристигнали указания.
Купчината съобщения и писма бе огромна.
— Това е последното, сър — уточни младият помощник Шолет и затършува из купа. — Току-що пристигна от Майнц.
Веждите на Дюра се стрелнаха изненадано нагоре, когато Шолет му подаде плик с двуглавия орел на руската армия. Майнц е доста далеч от Тирол, мина му през ума.
Съобщението бе кратко и дипломатично: Тео се споменаваше като съпруга на генерала и се говореше за чест и джентълменско поведение. Настояваше се незабавно да бъде освободена.
Не, помисли си Дюра, сякаш отговорът зависеше единствено от него и не съществуваха такива неща като конвенции, договорености и война. Не още… Не сега… Никога! Вдигайки поглед към помощника, той нареди:
— Изпрати тактичен отговор. Обясни трудностите да бъде направена размяна точно сега, в разгара на войната. Знаеш как да го завоалираш, Шолет. — Дюра се усмихна съучастнически. — Пиши, че графинята е в добро здраве, подпиши ме и го изпрати във Виена.
— А не в Майнц?
— Във Виена — тихо повтори Дюра.
През следващия час той внимателно проучи съобщенията за действията на армиите на Бернадот и Журдан. Ерцхерцог Шарл се приближаваше с всеки изминал ден и бе най-вероятно именно Журдан да поеме основния удар. Тонът в съобщенията му бе удивително оптимистичен, сякаш не съзнаваше опасността. Четиридесет и една хилядната армия, предвождана от него бе прекосила Рейн на 1 март и напредваше на изток, без да среща никаква съпротива.
Според донесенията на разузнавачите корпусът на принц Шварценберг, иначе казано — авангардът на армията на ерцхерцога, се намираше само на километри от последния лагер на Журдан.
Дюра издиктува набързо бележката — съобщаваше му местонахождението на принца, макар да бе немислимо той вече да не го знае. После свика агентите си и ги разпита за последните събития на север. Двама от хората му не се бяха явили предишния ден. Това го тревожеше, макар шпионите не винаги да успяваха за срещите. Но дали не беше предупреждение? Накрая разпореди всички съобщения, които пристигат до сутринта, да му бъдат донасяни в къщата на кмета.
7.
Бележката, която Дюра изпрати на Тео, не бе любов на. Просто надраска: Нека ме чака готова баня в девет часа, И понеже осъзна колко заповеднически звучи, добави: ако обичаш. Поне се подписа с малкото си име.
Той обаче не се появи в девет. Вече беше десет, когато Тео изпрати Тамир да разбере дали въобще се е върнал. С облекчение узна, че е пристигнал безпрепятствено. Тогава се посвети на грижите да му приготви храна и баня. Изпълнена с въодушевление, че е жив, направо й стана жал за останалите хора по света, които не изпитват подобно щастие. Смени роклята си три пъти, докато накрая Тамир суховато отбеляза: