— Той и без това няма да я забележи.
— Но аз искам да изглеждам безупречно. Искам всичко да е отлично! — Тео се смееше и се завъртя на пети. Искам да е така щастлив, както съм и аз. И да изпитва същото блаженство. Искам да се чуди как е могъл да живее без мен! А когато пристигне тук, да стои, стои, стои…
Изплашена от подобно предизвикателство към съдбата, Тамир промълви:
— Не говори така, дете! Боговете ще забележат това диво ликуване.
— Моите богове не са толкова строги. Те го обичат, Там.
Шестдесетгодишната й бавачка бе преживяла прекалено много, за да вярва в дълготрайността на подобно екзалтирано блаженство. Но как да лиши Тео от първите й истински мигове щастие?
— Радвам се, дете, че ви обичат и двамата!
С цялото си сърце желаеше младото момиче да намери истинската и трайна любов.
Водата в приготвената за Дюра вана изстина. Храната — също, но Тео чакаше търпеливо. Съзнаваше отговорностите на генерала и знаеше, че не е възможно да зареже всичко, за да дойде при нея. Опита да почете. Закрачи напред-назад из всекидневната. Погледна през прозореца с надеждата да го зърне в сградата на щаба.
Забеляза, че въпреки късния час там кипи усилена дейност: разни мъже — с и без униформи — постоянно влизаха и излизаха. Малка група кавалеристи пое нанякъде. Чудеше се дали и тя липсва на Дюра, както той на нея, и дали със същото нетърпение очаква срещата им. Изведнъж се разсмя, защото изпита огромно облекчение, че той всъщност с тук, на няколко метра от нея, а не в битка с австрийците или със съпруга й, не е изложен на опасност, не е в някой студен лагер някъде далеч.
За пръв път истински разбра силата на любовта, целият й свят бе променен — невзрачното селце Сарган с тесните си улички и скромни жители се бе превърнало в самия Рай. Тя харесваше всяка локва по калната улица, всяко цвете в дома на кмета, всеки камък от зида на извисилия се над града замък.
Той е тук! Нетърпелива и неспокойна, Тео се отдръпна от прозореца.
— Накарай готвачката да приготви нещо прясно, Тамир, и нареди да отнесат чиниите от масата. Той не може да яде студена храна. Не се мръщи така. Готвачката ми каза, че няма нищо против. Как мислиш — дали Андре ще иска първо риба или телешко? Мъжете май винаги предпочитат месо. Искам да знам кои са любимите му блюда! А съм го виждала единствено как хапва малко рагу. И представа нямам какви вина харесва. Дали предпочита ароматизиран или неароматизиран сапун? А дали трябва да извадя дрехите му? О, Там, помогни ми! Ти знаеш всичко.
В кухнята на кмета под зоркото око на Тамир вече се приготвяше нова храна, когато Дюра най-после напусна щаба. Застанала до прозореца, Тео изпищя от възторг, щом го зърна, и хукна. Само след секунди се озова на входната врата. Не усещаше нито хладния нощен въздух, нито водата, която се просмукваше през пантофките й, докато тичаше към него, викайки го по име.
Щом чу гласа й, той вдигна очи и я видя: видя развятата й рокля, сияйната й усмивка, протегнатите за прегръдка ръце. През тялото му премина радостна тръпка. Спря насред улицата. За миг дъхът му секна. После се усмихна.
— Скъпа моя Тео — прошепна Дюра.
Миг по-късно я държеше в прегръдките си — целият свят наоколо можеше да се срине, но те не биха го забелязали.
У дома съм си, мина му през ума. Наистина странна мисъл за човек, който цял живот е бил на път.
— У дома съм — изрече го той на глас, заравяйки лице в копринените й коси.
— Да, да — пророни Тео, притисната към него. — Кажи ми, че ще останеш.
— Ден… Може би два.
— О, блаженство! — тя се надигна на пръсти, за да го целуне. — И ще бъдеш само мой през това време?
— Между разучаването на отделните доклади. — Галеше я по ръцете. — Наредих да ги носят при теб.
— Ще ти помагам да ги изчиташ или ще си седя тихо и няма да ти преча.
— Не е нужно да мълчиш. Приятно ми е да чувам гласа ти. О, Господи — беше забелязал петната по ръкавите й, — съсипах роклята ти!
— Не ме интересува. Съсипи ги всичките. Само остани в прегръдките ми. Излъжи ме. Кажи, че повече не ти се налага да воюваш.
— Никога повече! — За пръв път през живота си наистина изпита желанието да спре войните.
— Ще седим пред огъня и ще гледаме как си играят децата ни.
— Аз ще пуша лула, а ти ще бродираш — добави Дюра закачливо.
— Де да можех — Тео очарователно се усмихна.
— Тогава ще наемем някой да бродира.
— Тамир много я бива.
— Е, значи го уредихме. Липсвах ли ти?