— Всяка секунда, при всяко поемане на дъх, при всеки удар на сърцето. А ти мислеше ли за мен?
— Дори когато не биваше. Боней бе моята съвест.
— Трябва да му благодаря, че те е съхранил.
— Имах всичките причини на света да се върна. — Изведнъж се сети за писмото на Корсаков. — Щастлива ли си тук?
— Сега вече — да.
— Никакви лоши предчувствия ли нямаш?
— Само за името на детето ни, Тамир твърди, че не мога да го кръстя Сарган.
— Сигурно ти е студено — Дюра смени не само темата, но и тона. Не искаше да мисли за деца, за имена, за места, които може би никога няма да посети, за евентуални загубени битки, за смърт, за бъдеще, в което няма нищо сигурно. — Трябва да сменя тази униформа.
— Разбира се! — Тео се стресна от промяната в гласа му.
— Получи ли бележката ми?
— Да. Благодаря ти, задето ме уведоми, че си жив.
Промяната, която долавяше в него, я озадачаваше.
— Извинявай, че бях така лаконичен. По-късно си помислих дали няма да те засегна.
— Не, не. Какво стана? Казах ли нещо нередно?
— Просто съм уморен. Не сме спали, откакто тръгнахме.
— Не е нужно да ме забавляваш. Изкъпи се, нахрани се и поспи.
— Едва ли ще спя — обърна се той към нея с усмивка и в очите му отново имаше топлина.
Сякаш слънцето я окъпа в лъчите си.
Тео му помогна да се съблече, ужасена от грозните белези на войната и от кръвта по униформата. Нямаше начин куртката да бъде спасена — ръкавите бяха раздрани на няколко места.
— Отне ни повече време, отколкото предполагахме, да завземем Мартинсбрук — отвърна той небрежно на въпроса й за бойните действия. — Хвърли тази куртка вън в коридора. Чакай, ще взема да хвърля и тези дрехи — добави Дюра и тръгна към вратата.
Тя се извини за изстиналата вода и предложи да нареди да сгреят нова.
— Не е задължително да е гореща — увери я той и стъпи в медната вана пред камината.
Бързо се изкъпа и избръсна, доволен, че отмива мръсотията от битката и щастлив, че такава жена го чака в леглото.
Отхвърли предложението й да му помогне да се изкъпе — просто не му се правеше любов в хладката вода. Излезе от ваната, набързо подсуши косата си и оставяйки мокри следи по килима, се насочи към леглото.
— Прекалено много дрехи има по теб. — Тъмните му очи проблясваха от страст.
— Толкова си красив! — Тео не можеше да откъсна очи от лъщящата му от водата кожа и от грациозното движение на мускулите му.
Прилича на северен бог — мина й през ума. — Висок, жизнен, широкоплещест, с белези от рани — истински войн.
Сепнатият й вик привлече погледа му към кървящото място. Дюра се спря пред скрина — доскоро негов, — отвори едно чекмедже, извади кърпичка и я омота около ръката си.
— Съвсем повърхностно.
За малко да я попита: „Съпругът ти никога ли не е бил раняван?“ но не го стори. Не желаеше да провали нощта. Тогава си напомни, че не го интересува нито съпруга й, нито това, че той е истинско чудовище, нито, че не е изключено Тео да носи вече неговото дете.
Последната мисъл се бе загнездила в главата му след закачливите й подмятания на улицата и малко го плашеше и напрягаше.
— Защо си толкова нещастен? Аз съм толкова доволна, че съм с теб!
Спря до леглото. Тя седеше като малко дете, с провесени надолу крака, а голите й стъпала се виждаха под изцапания подгъв на роклята.
— Не съм нещастен. Не и с теб!
Разцъфналата върху устните й усмивка подобри настроението му. Усмивката й май можеше да стопи всички зимни снегове.
— Той определено не е нещастен — отбеляза Тео, хвърляйки поглед към красиво оформилата се ерекция.
— Той мислеше за теб през целия път към вкъщи — отвърна Дюра тихо. — А ти си все така навлечена.
— Аз ли да ги сваля? Или ти?
— Ще го направиш ли? — тонът му подсказваше колко е уморен. — Имам чувството, че съвсем скоро ще заспя.
— Колко скоро? — Тео кокетираше.
— Не чак толкова. — Наведе се да я целуне, преди да се отпусне върху леглото. — Но виждам света през някаква пелена, като при залез.
— Тогава да побързам.
— Ако обичаш.
Беше прекалено уморен дори да намести възглавницата под главата си. Четирите денонощия безсъние започваха да си казват думата.
Тео обаче не успяваше да достигне копчетата на гърба на роклята си и предложи да повика Тамир, но той грубо възрази. Тогава тя се наведе към него и той с усилие фокусира ситните копчета. Все пак разкопча достатъчно, за да може дрехата да се изхлузи през главата. Тънка полупрозрачна долна риза доста го поразсъни.
Тео се качи на леглото, а той се отмести, за да й направи място до себе си. Опряна на бедрото му, тя развърза джуфката на ризата. Душата й ликуваше. Бе го открила и не искаше нищо друго, освен да седи до него и да усеща погледа му върху себе си. Дюра вдигна ръка и смъкна едната презрамка. През тялото й премина гореща вълна.