— Докато те нямаше, си представях как ме докосваш — тихо пророни тя. — Какво ме караш да изпитвам…
Бе мислил за топлината й, когато му бе студено и когато бе уморен, когато нападаше Чър и Мартинсбрук; когато безуспешно преследваше Корсаков; когато настъпваха тъмните хладни часове преди зазоряване.
— И аз си мислех за теб — отвърна простичко той.
— Ще бъда твой талисман!
— Ти си.
Изпитваше ново и непознато чувство. Дясната му китка запулсира. Очевидно порязването бе дълбоко и щеше да се наложи да шият раната сутринта. Не бе съвсем сигурен, че разполага с достатъчно енергия, за да не заспи. Вдигна здравата си ръка и отметна и втората презрамка — ризата се задържа за миг върху гърдите й, преди той да я дръпне надолу, за да ги разкрие изцяло.
Тео започна да разкопчава копчетата нетърпеливо — възбудата му предизвикваше трескавото й желание да усети пулсациите му между бедрата си. В бързината скъса последното копче. Изхлузи ризата и се залови с панделките, които стягаха фустата на талията.
— Изправи се, докато си сваляш фустата. Прозвуча малко заповеднически, макар и нежно.
— Тук ли?
— Тук, за да те виждам. Свали я през главата.
Тонът му бе равен, но тя усети как пулсът й се учестява от заповедническите нотки.
— А ако не желая? — отвърна тя.
— Напротив — желаеш го!
Очите му останаха приковани в нейните за момент. После й се усмихна.
— Не бъди така уверен. — Руменината плъзна по страните й.
— Дълго време ли ти се сториха седем дни? — Наблюдаваше как руменината се придвижва надолу по бледата кожа на шията и привлекателната извивка на гърдите. — Изправи се! — Прокара ръка по зърната й. — Искам да видя дали си готова за мен.
Последва приглушен стон.
— Покажи ми. — Гласът му й действаше като нежна ласка.
Помогна й да се задържи на колене.
— Хвани се за ръката ми! Така можеш ли да си вдигнеш фустата?
Тео кимна, обзета от желание, което заличаваше всичко друго. Развърза панделката на кръста, хвана копринената материя, вдигна я и той зърна перлената течност, която се стичаше между краката й. Затвори очи за миг, за да преодолее необуздания порив да я положи на леглото и да проникне в нея.
Когато отново отвори очи, тя вече изхлузваше фустата през гърдите си, освободи и главата си и я метна настрана.
— А сега е мой ред — пророни Тео разгорещено. — Не мърдай!
Настани се върху бедрата му и след миг прокара пръсти по ерекцията му, като обгърна гладката глава на члена му. След малко пръстите й се плъзнаха надолу, по цялата дължина на органа.
Дюра не помръдваше, целият бе очакване и възбуда. Видя как Тео се повдига на колене, как нежно поставя главата на члена му в деликатното отверстие между краката си, усети лекото търкане и изпита нова вълна на похот, когато тя леко се сниши върху него.
И изведнъж търпението му се стопи.
Вдигна ръце, без да обръща внимание на болката в китката си, и дългите му тънки пръсти се впиха така силно в бедрата й, че оставиха белези по бледата й кожа.
Леко стенание се чу сред учестеното им дишане.
Погледна я — очите й бяха затворени, а на добре оформените й устни имаше сладостна усмивка. Натисна бедрата й и се надигна леко нагоре, за да проникне докрай в нея.
Дивият й вик изпълни стаята и го възбуди още повече.
Не попита дали я боли — не го интересуваше. Прекалено дълго бе чакал точно това.
Но след секунда все пак се върна към част от действителността и стреснат да не е бил прекалено груб, прошепна:
— Прости ми!
Изрече го и силните му ръце отново я повдигнаха само за да я отпуснат пак. Миглите й потрепнаха. Тя леко отвори очи и изстена от удоволствие.
— Добре ли си?
Тео кимна и се усмихна, положила ръце върху неговите, за да го придърпа отново към себе си.
— Поспи сега. — По устните й играеше мързелива усмивка. Съзнателно бавно се отпусна върху члена му. Лекото й потриване му се струваше невероятно. — Сега вече ще бъда тиха.
— Но аз съм буден…
— Усещам…
Дюра приплъзна ръката си и притисна палец към онова място между краката й, където нейната кожа се сливаше с неговата, и леко я погали — по тялото й премине сладостна тръпка.
— Имах нужда от това… Мислех за това през цялото време…
Гласът му бе приглушен, а очите полузатворени, но палецът му не преставаше да се движи сред влажните й тъмни къдрици. Направи лек кръг във влажното отверстие — простенването й го насърчи и той пъхна палеца си по-навътре. Стаеният им дотогава дъх се разгорещи, придружен от диви, сладостни потрепервания на телата им.