Въпреки че бе изтощен до краен предел, Дюра усещаше непозната наслада, която проникваше във всяка негова клетка. Не успя да се въздържи и простена през зъби от удоволствие.
— Ще те задържа тук — обяви Тео.
Миглите му бавно се разтвориха и той внимателно я погледна.
— Колко дълго? — Очите му бяха пълни с копнеж.
— Не съм решила още.
Тайнствена прелъстителка! Стройна тъмнокоса Венера, възседнала члена му!
— Е, човек винаги може да се надява… — отбеляза го с усмивка.
— Ти стой мирен. Аз ще се движа.
Членът му набъбна в нея.
— Не — възпря го тя и постави ръка върху корема му.
— Не ли?
— Слушай ме!
Той така стремглаво се впусна в нея, че за миг я остави без дъх, а от изпитаната наслада тя едва успя да промълви:
— Но ти не ми съдействаш!
— Не знаех, че трябва. Правила ли има?
— Мислех да създам няколко, но очевидно…
— Никак не си падам по правилата! — бързо и гъвкаво я положи под себе си и се озова отгоре. — А сега — продължи той с приглушени развеселени нотки, — да видим какво става с пасивната роля.
Тя повдигна бедрата си и с бавни ритмични движения му позволи да прониква все по-дълбоко и по-дълбоко в нея. Придърпа главата му и нежно ухапа устните му.
— За мен подобно сътрудничество е нещо ново — прошепна той, като тялото му нито за миг не спираше да се движи с ритъма, наложен от нея.
— Ще те науча.
— Взаимно ще се учим.
— Чудесно!
Сега вече постигаха някакъв нов вид хармония. Младата жена още не можеше да дойде на себе си от непознатата страст. Тя потреперваше от копнеж и плам, а той изпитваше невероятна тръпка, сякаш за пръв път бе с жена. Ръцете му не преставаха да галят нежната й бяла кожа, устните му не се откъсваха от нейните. Тя му предлагаше девственото си сърце и се надигаше, за да посрещне всяко негово проникване. В стаята стана задушно. Телата им, разгорещени и влажни, се прилепваха едно към друго и съвсем скоро нетърпението измести хармонията.
Потреперваха, изгаряха, не можеха да се наситят един на друг. Той едва я виждаше през замъгления си поглед. Тя се притискаше към него все по-силно и по-силно, като всяко отдалечаване я караше отчаяно да копнее и очаква следващото му проникване. Изострената му чувствителност му подсказа, че Тео е на ръба на оргазма и като изчака да преминат първите тръпки, се впусна в нея. Телата им се сляха.
— Господи…
Облегнат на лакът, потънал в пот, задъхан, с влажни черни коси, той едва проговори.
Щом чу гласа му, Тео отвори очи, но после отново ги затвори — усети в слабините си последните потрепервания на екстаза.
Не забеляза кръвта. Няколко капки блестяха на рамото й. Едва когато отново отвори очи, различи алените петънца. Все още не възприемаше света съвсем ясно и отначало не се замисли какво точно вижда. В следващия миг сетивата й се пробудиха.
— Ти кървиш!
Думите й едва проникнаха в замъгленото му съзнание и той придърпа чаршафа, за да избърше кръвта. В следващия момент се отпусна изтощен по корем.
Сега раната се виждаше съвсем ясно, понеже част от коричката се бе откъснала.
— Не мърдай! Сега се връщам! — Тео се надигна от леглото.
Дюра измърмори нещо неразбираемо и когато тя донесе леген, топла вода и превръзки, той вече спеше дълбоко.
8
Цяла но остана будна да бди над съня му. Оправяше възглавницата му, подпъхваше одеялата, за да го предпази от течението и всички злини на света. Понякога лягаше до него и го наблюдаваше как диша или отблизо изучаваше дългите му тъмни мигли, съвършено изваяния нос, изящните устни и решителната извивка на брадичката.
Щастието й бе неописуемо, безкрайно като вселена.
Часове по-късно, когато сенките в стаята се стопиха и свещите догоряха, Тамир отвори вратата и с жестове попита за закуската. Тео поклати глава и й даде знак да си върви. После обаче прислужницата се върна с някакви листа. Тео въздъхна.
Не го събуди веднага. Не и преди да нареди на Тамир да донесе храна и топла вода. А наум си каза: Днес е четиринадесети март от двадесет и осмата ми годишнина. Наведе се и го целуна. Искаше й се той да запомни завинаги това тяхно първо утро.
Дюра се събуди миг преди устните й да докоснат неговите. Сетивата му бяха изострени. Отвори очи и в тях се мярна лека озадаченост, преди да осъзнае къде се намира. После привлече главата й към себе си и я целуна така, сякаш не я бе виждал цял век.
— Bonjour! — усмихна й се. — Оцеля ли светът, докато спах?