— Не съм сигурен.
Знаеше къде е. Улавяше го по тона му.
— Не ти вярвам.
Дюра се замисли за миг, преди да обяви простичко:
— Върна се във Франция.
— И?
— Не желая да говоря повече за това.
— Ами ако настоявам?
— Защо?
— От ревност.
— Няма причина да ме ревнуваш.
— Ти си държал на нея.
— Не съм сигурен какво изпитвах — излъга той, припомняйки си как чакаше Камий да се появи и колко я обожаваше.
— Как изглеждаше?
— Какво значение има?
— Искам да знам, защото гласът ти се променя, когато говориш за нея.
— Аз не те разпитвам за твоето минало.
— Питай!
— Не искам. — Дюра стана от леглото и се насочи към гардероба.
Тео видя как вади копринения халат и го намята. Тогава си напомни, че една разумна жена би изоставила темата.
— Как се казваше?
— Господи — въздъхна той, погледна я ядосано и посегна към бутилката. — Искаш ли малко?
Тя поклати глава.
Дюра сви рамене, наля си чашата с коняк и изпи половината, преди да се настани на стола в другия край на стаята.
— Караме ли се?
— Не.
— Сърдиш ли ми се?
— Не.
— Обичаш ли ме?
Поколеба се само за миг:
— Да. — Каза го с усмивка.
— Радвам се да го чуя — промърмори Тео и бавно се протегна. — Мислех си, че ще се наложи да се извинявам. В колко страни си бил? — попита тя внезапно и се надигна от леглото.
Дюра се засмя на внезапния й интерес към неговите странствания.
— В прекалено много. — Наблюдаваше как се приближава към него.
— С гувернантката си ли пътуваше?
— Пътувах с нея две години — отвърна той сухо. — Семейството ми също пътуваше с нас — сестра ми, баща ми, майка ми и аз пътешествахме от Гибралтар до Константинопол, от Александрия до Сицилия. Спирахме във всички пристанища. Сега по-добре ли се чувстваш?
— И си я обичал.
— Предполагам, да.
— Къде е тя?
Той въздъхна, припомняйки си болезнено всички юношески блянове и копнежи.
— В Антиб. Омъжи се за един съдия.
— Оставила те е, за да се омъжи за съдия? Омъжи се, след като аз я изоставих.
— Да.
— Не ти ли липсваше?
— Постъпих в армията.
— Не ти ли липсваше?
— Да.
— Колко романтично — пророни Тео.
Дюра поднесе чашата към устните си и допи коняка, припомняйки си далеч не толкова романтичните последствия от юношеската си авантюра: Камий забременя, баща му, естествено, не разреши да се оженят, оставиха я сама и разплакана в Марсилия. Парите, които баща му й даде, й купиха съпруг с положение, готов да приеме, че бебето се роди преждевременно.
— Разговорът приключи — обяви той безапелационно.
— Благодаря ти, че ми сподели.
Дюра леко кимна и посегна за коняка. Наложи се да изпие няколко питиета, за да избледнеят спомените, а през това време Тео успя отново да върне усмивката му.
След като войниците отминаха, тя дръпна завесите и златистата светлина нахлу в стаята. В свежия пролетен въздух се носеше ароматът на надеждата. Образът на Камий избледня.
Седяха пред разтворените прозорци и нежно се целуваха. Съзнателно говореха за незначителни неща. Отново се любиха, без да ги е грижа нито за миналото, нито за бъдещето. Отдадоха се на изгарящата ги в момента страст, макар и двамата да не забравяха колко малко часове им остават.
Действителността ги връхлетя прекалено скоро. Шолет донесе спешно съобщение от Журдан. С припрени извинения, в които прозираше натискът на обстоятелствата, Дюра наметна халат и се спусна долу, за да се срещне с помощника си. Тео бързо го последва, завързвайки колана на робата си.
Той не я помоли да излезе, когато тя застана на прага на трапезарията, а й посочи стол да седне. Съсредоточен върху донесената от Шолет карта, Дюра чертаеше върху нея с червено мастило и диктуваше:
— Съобщи на Боней да остави малък гарнизон в Мартинсбрук и да изтегли армията. Лекурб трябва да заеме позиции при Шуитс, за да брани проходите от Италия. Боней ще успее да доведе поне половината хора за… — Погледна Шолет, който записваше всичко. — …осемнадесет часа, при бърз ход. За жалост артилерията ще се забави с два дни. Изпрати вестоносци при Боней, Лекурб и, разбира се, при Журдан. Дяволите да го вземат! Знаех, че това ще се случи.
Журдан се бе натъкнал на корпуса на принц Шварценберг. Спешно молеше Дюра да обърка фланга на ерцхерцога, като нападне Брегенц в източната част на езерото Констанс.
— Още преди месец го предупредих, че според сведенията, с които разполагам, няма начин да избегне сблъсъка с ерцхерцога. Merde! Армията ми е в Тирол! За да се справя с това положение, трябва да се установя тук — продължи Дюра бързо. — Искам карти и няколко писаря! Всичко е наред — обяви той, като видя изненадания израз на Шолет, а после и седналата в ъгъла Тео. — Всичко е наред — повтори тихо, но достатъчно авторитетно.