— Да, сър — окопити се помощникът и събра бележките си.
— Нареди и готвачът да дойде. Ще направим импровизирана кухня долу, за да има къде да се хранят офицерите от временния щаб. Трябва ми и хирург — допълни Дюра небрежно, зърнал, че превръзката на китката му е подгизнала от кръв. — Вестоносците да са на конете след десет минути. Жизненоважно е. Ясно ли е?
— Да, сър — бързо отвърна младият мъж и след като церемониално отдаде чест, напусна.
— От новите възпитаници на Фонтенбло е — отбеляза генералът с усмивка. — Никога не съм бил толкова изискан. Не се и очакваше от нас. Бяхме доста недисциплинирани.
— И въпреки това винаги си побеждавал.
Славата му се носеше из цяла Европа, както и слухът, че някога е бил корсар.
— Обичам да побеждавам. Като баща си.
— А моят баща смяташе, че ще успее да победи мощната руска империя.
— Но не успя.
Тео поклати глава.
— Държа обаче готов за бой батальон в продължение на шест месеца.
Погледът на Дюра се изостри.
— Къде?
— На малък полуостров близо до река Об. Той, майка ми и войниците бяха там.
— В Обдорск? Това ли е баща ти? Наложи се руснаците да пренесат оръдия, нали?
— Влачили са оръдията стотици километри през тресавищата и тундрата. Отне им шест месеца и доста хора загинаха, но в Русия човешкият живот не се цени особено. Когато баща ми отказал да се предаде, те унищожили цялата му защита, него, мама и всички войници. Аз бях осемгодишна.
— Съжалявам — промълви Дюра. Бе седнал до нея, докато тя разказваше, и сега взе ръцете й в своите, поднесе ги към устните си и ги целуна. — Няма да допусна да унищожат и нас. — Отпусна ръцете й в скута и постави своите отгоре.
— Според Тамир баща ми е казал същото на мама.
— Не знам как са загинали родителите ти, но аз съм в състояние да те защитя, да защитя теб… нас. Не се съмнявай. Мога да го сторя.
— Дори срещу Корсаков и… Русия?
— Баща ми бе наемен войник — корсар. Сражаваше се за онзи, който му плаща по-добре. Умря на преклонна възраст на малък остров в Средиземно море. Възнамерявам да постъпя като него. Заедно с теб.
— Наистина ли? — Сълзи изпълниха очите й.
— Наистина. — Той нежно я притегли в обятията си. Настани я в скута си и я притисна, съзнаващ колко голямо нещо е обещал, но напълно уверен, че ще го изпълни. Беше съвършено ново усещане за мъж, въздържал се до момента да посвещава живота си на някого.
Шумът от ботуши по верандата, съпроводен от мъжки гласове, му подсказа, че с усамотението им е свършено.
— Мога ли да остана? Разполагаме с толкова кратко време!
— Можеш да останеш и в скута ми. Само искам да смениш тази полупрозрачна роба.
— Няма да бъда толкова дръзка, че да седя в скута ти, но благодаря все пак.
— Не е нужно да ми благодариш. Правя го от егоизъм.
Не по-зле от нея и той си даваше сметка колко малко часове им остават.
Само след минути помещенията долу бяха преобразувани във временни канцеларии и след като и двамата се облякоха в по-прилични дрехи, той се надвеси над картите и започна да обмисля следващата офанзива.
Докато се обсъждаха военните планове, хирургът работеше. Дюра бе положил китката си върху коляното му. Сякаш не изпитваше болка. Само един-два пъти подметна:
— Внимателно, Жорж. С тази ръка държа сабята.
Думите му предизвикаха нови капчици пот по челото на младия лекар.
Щом зашиването обаче приключи, генералът поиска да му донесат коняк и го изпи на екс. После внимателно спусна ръкава и като огледа насъбралите се около масата офицери, попита:
— И как, по дяволите, да преведем кавалерията през тези мочурища?
От него се очакваше да напредне поне двадесет километра, за да достигне горното течение на Рейн. Блатистата долина бе коварен терен. А и ерцхерцогът най-вероятно ги чакаше от другата страна. Най-рано след три дни хората му можеха да са там. Щеше ли Журдан да издържи дотогава?
Тази нощ никой не спа и понеже Дюра нямаше как да настани Тео в скута си, държа ръката й през цялото време на военния съвет, който продължи до сутринта. Седнала до него на масата, тя наблюдаваше как офицерите обсъждат стратегията. Дюра търпеливо изслушваше подчинените си, но по-голямата част от генералния му щаб се намираше все още в Тирол, та накрая се наложи той да вземе окончателното решение за кампанията. При изгрев слънце всеки от присъстващите получи задача, а писарите — нареждане да размножат и разпратят съобщения до отделните части, за да се координират действията. Накрая Дюра се надигна и с вежлив поклон обяви, че се оттегля.