— На ваше разположение съм по всяко време — увери ги той.
Майор Виже вдигна вежди, когато генералът излезе, и отбеляза:
— Дамата трябва да е доста оригинална в леглото. Повечето от присъстващите споделяха тази мисъл. Необичайното поведение на Дюра изненада всички.
— Смятах, че ще бъде дяволски трудно някоя да надмине Клодин — подхвърли друг подигравателно.
— Не говори така — възрази младият Фурет разпалено. — Мадам Дюра е изтънчена жена.
— Без съмнение — съгласи се някой. — Особено когато става въпрос за плътски наслади.
— Не желая да слушам такива обиди! — възмути се Фурет. — Имате погрешно впечатление. Клодин е красива жена, пренебрегвана от съпруга си.
— Но не и от всички останали мъже в Париж — отбеляза Шолет простичко. — Поигра си с теб, Фурет, и продължава да го прави, за да има изгода.
— Съжалявам, момко — добави Виже и за утеха потупа Фурет по рамото. — Шолет е прав. Попитай когото искаш.
— Тогава защо още не се е развел с нея? — заинати се Фурет.
— Вероятно защото Талейран й е чичо — обясни Шолет.
— И тя е протеже на Барас.
— Или не е разполагал с достатъчно време — подметна Виже, — като се има предвид, че през последните години се старае да възпре ту англичаните, ту австрийците да не замаршируват по Шан-з-елизе.
— Да оставим репутацията на мадам Дюра, господа — прекъсна ги Шолет. — Бихте ли ми позволили да направя предложение по отношение на графиня Корсакова? Независимо от състоянието на брака на генерала в момента, той здравата е хлътнал по нея. Затова, ако някой от вас няма изключително важен въпрос, предлагам да не ги безпокоим, докато Боней не пристигне с армията от Чър. Получихте заповедите и не се съмнявам, че ще се справите с тях.
— Но ако все пак имаме въпрос?
— Ако е важен, естествено, ще го обезпокоим. Ако не е, или Лазун, или аз ще го разрешим. Съгласни ли сте?
С изключение на Фурет, който неохотно кимна, всички други радушно се съгласиха.
9.
Дюра съзнаваше с колко малко време разполагат. И макар че не го спомена пред Тео, тя също беше наясно.
— Положението е лошо, нали?
Стоеше съвършено неподвижна до него. Лицето й бе изключително бледо, а очите — широко отворени и пълни с тъга.
Той сви рамене и небрежно подметна:
— Не се знае.
После протегна ръка към нея. Тя я докосна. Дюра я притегли в прегръдките си и отново се почувства цялостен и завършен. За пореден път се запита какъв ли каприз на съдбата ги събра. И как стана така, че отчаяно се влюби в жената, която срещна едва преди две седмици.
— Не е честно — прошепна Тео с лице, заровено в гърдите му. — Не можеш да си спасител за всички.
— Но поне трябва да опитам.
— Битката може и да е свършила, докато армията ти стигне при тях.
В момента не го занимаваше точно този проблем. Истинският въпрос бе къде трябва Франция да изгради следващите си защитни линии. И макар да не бе говорил за това пред военния съвет, вече трескаво чертаеше планове.
— Няма да го знаем, докато не стигнем до Брегенц или докато Журдан не ни изпрати съобщения за последния развой на събитията. Бих искал някога да те заведа в Ница — смени той темата, защото не му се говореше за война през малкото време, което им оставаше. — Имам вила там.
— Отведи ме сега. — Тя го погледна умолително. — Кажи да — прошепна тя.
— Де да можех.
— Остави Бернадот да помогне на Журдан.
— Предполагам, че ще приеме.
Но човек никога не знаеше как ще постъпи Бернадот. Рядко рискуваше армията си, освен ако от това нямаше да извлече политическа изгода. А опитът по спасяването на Журдан приличаше повече на провал.
В очите на Тео се появиха сълзи.
— Какво ще правя, когато си тръгнеш?
— Пиши ми всеки ден.
Сплете пръсти в нейните.
— Вземи ме със себе си.
Той въздъхна и я притегли към леглото.
— Може ли да те заплашвам?
Докато събуваше пантофките й, я погледна развеселено.
— Е, поне опитай.
— Мога ли да те подкупя?
Този път усмивката му стана злорада.
— С огромно удоволствие ще се поддам.
Започна да разкопчава ризата си.
— Може би имах предвид пари? — уточни Тео.
— Нямаш достатъчно.
Беше богат — години наред се бе сражавал за Републиката, а генералите-победители получаваха щедри възнаграждения.
— Тогава някакъв друг вид подкуп?
Наведе се и нежно плъзна устни по носа й.
— Нещо по-лично, ако е възможно — Свали ризата си.
— Нещо, което аз лично съм направила?
Поклати глава. На устните му все още играеше усмивка, докато ризата се свличаше на пода.