— Нещо плътско?
Той се направи, че се замисля, преди да отговори:
— Би могло да ме изкуши.
Тя го замери с възглавница.
— Развратник!
С лекота хвана възглавницата.
— Единствено с теб.
— Лъжеш. Всички жени и истории… И в Петербург сме чували за тях!
— Никога не съм разполагал с достатъчно време, за да бъда развратник.
Истината беше, че около него постоянно се навъртаха жени, но той никога не ги преследваше.
— Е, не твърдя, че съм бил и монах…
— Какъв късмет извадих.
— А при теб то се проявява като естествен талант, ангел мой — измърка той, сядайки до нея. — Ще ми помогнеш ли да си сваля ботушите?
Ръката го болеше много.
— Легни — предложи Тео, — и с удоволствие ще се превърна в твой ординарец. Една причина да решиш да ме вземеш със себе си — кокетно отбеляза тя. — Ще ти помагам да си сваляш ботушите всяка… — Измъченият му поглед я спря. — От друга страна, защо просто не се любим! Да забравим за войната, опасностите и предстоящата раздяла.
Дюра й се усмихна с благодарност.
— Четеш ми мислите.
— Обожавам да се любя с теб. Това не е изтънчено, нали?
— Не е нужно да се правиш на изтънчена за мен, скъпа. Рядко се появявам в обществото.
— От кога си при военните? — попита тя, теглейки единия ботуш.
— От шестнадесет годишна възраст. Баща ми успя да ме включи в един батальон близо до Ница, така че да излизам в морето с него, когато съм в отпуск.
— Плаваш ли?
— Имам яхта в Ница.
— А съпругата ти обича ли да плава?
Не се сдържа да не попита. Дали и тя му сваля ботушите, зачуди се Тео, освобождавайки и втория му крак.
— Клодин никога не е стъпвала в Ница. Това устройва ли те?
— Много ме радва — отвърна Тео простичко.
— А мен още повече, повярвай ми.
Успокоена, тя вдигна поли и се настани по турски на леглото до него.
— Защо се ожени за нея? Не вярвам да си бил принуден като мен.
— Докато се занимавах с политика, срещнах Клодин в дома на Бара. Реших, че и двамата се интересуваме от бъдещето на революцията. Тя, както се оказа, е търсела единствено изгодата.
— И въпреки това не си се развел?
— Заминах в Италия седмица след като се венчахме и не се върнах почти година. Междувременно чух какви ли не истории за поведението на Клодин в мое отсъствие. Тя ми заяви, че е провинциално от моя страна да очаквам вярност. Вероятно бе права. Подобни неща, сигурен съм, съществуват и в дворцовия живот на Русия.
— О, да. Император Павел дава личен пример.
Не я попита за нейния семеен живот. Не желаеше да знае за него.
— Приключихме ли? Миналото няма особено значение за мен.
Като войник той живееше с настоящето, защото отвъд него не съществуваше особена сигурност.
— Бих искала да знам всичко за теб.
— Защо?
Защото може и да нямам друга възможност да те попитам, мина й през ума, но замълча.
После се отдадоха на закачки, смях и любов. Лежаха прегърнати в легло, което не бе тяхно, в дома на един непознат човек, в навечерието на рискована битка. И се преструваха, че ги очаква общо бъдеще.
Часове преди зазоряване тя сепнато се събуди — не усещаше топлината му до себе си. Отчаяно извика името му.
— Тук съм — обади се Дюра спокойно. — Просто не можах да заспя. — Седеше на стола до камината — бледата светлина огряваше голото му тяло. — Искаш ли малко коняк? — Превързаната му ръка лежеше на облегалката. Повдигна гарафата с другата. — Пия по препоръка на лекаря — добави той с усмивка.
Тео придърпа одеялото, за да го метне на раменете си, надигна се и пристъпи към него.
— Поседни до мен — помоли Дюра и остави чашата настрана.
Загърна я и внимателно я настани в скута си.
— Боли ли те китката? — попита нежно тя и леко докосна превързаната ръка.
— Малко. Но Боней скоро ще се появи.
— Колко скоро?
Във въпроса й се долови страх. Ръцете му я обгърнаха още по-плътно.
— Всеки момент. Ще пристигне с кавалерията.
— Май не съм храбра. — Обяви го с разтреперан глас. — Прости ми, но не искам да тръгваш.
— Нямам избор. Журдан ще загуби армията си, ако не пристигна навреме.
— Моля те, Андре! Умолявам те, вземи ме със себе си! — Надигна се, за да го гледа в очите. — Няма да ти се пречкам. Обещавам! Няма да говоря, освен ако не ме заговарят. Ще се грижа за храната.
В главата му цареше пълен хаос.
— Ако си сигурна, че ще можеш да понесеш всички несгоди — обяви Дюра накрая, но в очите му се четеше тревога.
— Разбира се! — Тя се задъха. Имаше чувството, че й предлагат целия свят. — Ще понеса всичко. Абсолютно всичко.
— Няма да те допусна до полесражението — обяви той с такъв леден тон, че Тео се изплаши да не промени решението си. — Ще се погрижа да те настанят в тила. Надявам се, можеш да яздиш.