— Да, да! — Беше готова да обещае какво ли не.
— И ще приемаш подмятанията по твой адрес? Няма да мога всеки път да те предпазвам.
— Няма да се обиждам.
— Но те предупреждавам: не знам с колко време ще разполагам за теб.
— Напълно те разбирам. — Душата й ликуваше.
— Не мога да те оставя! — Сподели го толкова тихо, че се наложи Тео да се напрегне, за да го чуе. — Буден съм отдавна и от часове безуспешно се опитвам да се убедя, че ще успея да го сторя.
— Много съм ти благодарна.
— Сигурно ще ме упрекнат. Имаме забрана за жени в армията. Не че някой съблюдава тази заповед, но бъди готова да чуеш всякакви приказки от офицерите, които не са взели любовниците си.
— Аз твоя любовница ли съм?
— Не. Ти си любовта на живота ми — обяви Дюра много, много нежно и лукава усмивка разцъфна на лицето му. — Ако беше моя любовница, нямаше да те взема.
— Много съм доволна!
Той вдигна въпросително вежди.
— Влюбил си се значи. Няма да се отървеш от мен. Предупреждавам те!
— Няма и да го поискам, скъпа.
— Ще те направя щастлив! — Тя сияеше.
— Вече го стори.
Когато се разнесе шумът от пристигането на Боней, Дюра обяви:
— Неудобствата започват. Кампанията вече е в ход — и се оттегли да разговаря насаме с адютанта си.
След като размениха поздрави и набързо изразиха опасенията си доколко Журдан е в състояние да се справи с армията на ерцхерцога, генералът обяви:
— Тео е горе.
Боней кимна. После двамата се захванаха да организират предстоящия поход. Накрая, когато всички подробности бяха уточнени, Дюра подхвърли:
— Тео ще дойде с мен.
— Загубил си си ума, разбира се — отвърна Боней спокойно.
— Вероятно.
— Въпросът подлежи ли на обсъждане?
— Не.
— Съзнаваш колко по-строги са новите забрани за жените, нали?
— Напълно, Анри. През по-голямата част от нощта достатъчно се мъчих да се разубедя да не го правя.
— Тя може да се окаже изложена на големи премеждия.
— Ще я оставя в тила.
— Шолет ми докладва, че Корсаков е поискал да бъде върната.
— Тя не го иска.
— Ти не го искаш.
— И това също.
Боней се усмихна.
— Сега и Амали ще реши да дойде при мен. Много ще ни затрудниш.
— Знаеш как да се справиш със съпругата си, Анри.
— Аз въобще не мога да се справя с нея, но за щастие четирите ни деца ще се окажат голяма пречка. Ще ти е нужна охрана за графинята — добави той.
— Чул си, че Корсаков е в Майнц!
— Шолет го спомена. Неговият корпус към кого ще се присъедини? Към англичаните в Холандия или към армията на ерцхерцога?
— Предполагам, че към армията на ерцхерцога. Искам хората на Виже да пазят Тео — уточни Дюра.
— Ще дам да се разбере, че всеки руснак, когото видят, трябва да бъде убит.
— Лично ще поговоря с Виже, но й ти поговори с него. Не желая тя да е в опасност дори за миг.
— Разбрано.
— Е, тогава — промърмори Дюра, след като дълбоко си пое дъх, — тръгваме да спасяваме Журдан. Възможно ли е първите колони да са готови за път до довечера?
— С малко късмет — да.
10
Поеха през нощта. Пратеник на Журдан ги пресрещна около полунощ със спешен призив за помощ. В непрекъснати двудневни битки, Журдан — с несравнимо по-малобройните сили на французите — се бе опитал да удържи все по-засилващата се австрийска офанзива при Острах и да възпре вражеското настъпление. Една френска бригада се оказала откъсната и обкръжена. Изпратената да ги спаси дивизия открила френските флангове северно от Острах. Те се присъединили към генерала и започнали да отстъпват.
Макар армията на Журдан да бе повалила над 2900 австрийски войници, нейните загуби също бяха големи. Французите бяха открили и горчивата истина, че армията на ерцхерцога не само не е разпокъсана на малки части, както предполагаха, а напредва вкупом, и то доста бързо.
Откликвайки незабавно на призива на Журдан, Дюра го информира, че ако армията му продължи с темпото, с което се движи в момента, би трябвало да пристигне в Брегенц на зазоряване. И веднага ще атакува.
Журдан се занимаваше с уплътняване на редиците си, но щом получи съобщението на Дюра, започна да крои планове за ново нападение и издаде заповед армията му да се придвижи напред. Лично щеше да оглави левия фланг.
При портите на манастира, няколко километра западно от Брегенц, Тео се сбогуваше с Дюра. Възседнали конете си един до друг, те бяха заобиколени от офицери и стража. Армията се придвижваше напред с по-бърз от обичайното ход.