Австрийската артилерия откри огън. На слабата утринна светлина Дюра даде заповед за атака. Първите редици започнаха да се огъват под тежкия обстрел, после отстъпиха. За да ги насърчи, Дюра яздеше пред хората си. Австрийците ги посрещнаха с две бригади и постепенно отблъснаха французите надолу по склона на голия хълм.
Дюра прегрупира пехотата и под грохота на австрийските оръдия отново тръгна напред. Австрийската кавалерия се опитваше да откъсне фланговете му. Ако успее, щеше да е фатално за френските позиции. За войниците на Дюра моментът бе тежък. Първоначално сякаш щяха да отстъпят, но се овладяха и настъпиха. Под силата на внезапната им атака австрийците се оттеглиха. Ала под непрестанния австрийски обстрел армията на Дюра не успяваше да завземе кой знае колко територия.
Скоро телата на десетки войници от двете страни лежаха по полето, но все пак австрийците най-накрая се върнаха в окопите си пред крепостта. Дюра се опита да щурмува стените, ала точните попадения на снарядите от бастионите и съседните възвишения сериозно изтъниха редиците му. Пробва да пробие през окопите вляво, но отново го посрещна безмилостен огън. Дюра се насочи още по-наляво. Австрийците отново се втурнаха напред с цел да откъснат фланга му. Французите успяха да ги отблъснат.
Към единадесет сутринта нови подкрепления се вляха в австрийските редици и нападенията на французите завършваха все така неуспешно. Касапницата бе ужасна. Шест пъти поемаха напред само за да бъдат посрещнати от несекващ обстрел. По обяд, след пет часа битка, французите бяха претърпели сериозни загуби и отново бяха отблъснати.
За щастие и австрийските войници бяха не по-малко изтощени от хората на Дюра, та нямаха сили да последват отстъплението им. Дюра събра изморените си бойци и се оттегли към Констанс, където чу за поражението на Журдан при Стоках. Армията на ерцхерцога бе нападнала Журдан и след като дал пет хиляди жертви, Журдан бил изтласкан отвъд Рейн.
— Намери Виже — нареди Дюра със свит от страх стомах.
След разгрома на Журдан австрийците сигурно бързо щяха да напреднат на запад. Тео се намираше в опасност.
Докато Боней даваше нареждане да бъде намерен Виже, Дюра стоеше до прозореца в кметската къща и наблюдаваше хаоса пред себе си. Каруци, претъпкани с ранени, изпълваха площада на Констанс, групи войници почиваха където им попадне. Това бе останало от армията му.
Сега, когато с Журдан бе приключено, се налагаше да отстъпят още, за да защитят западния си фронт и да се изправят пред победната армия на ерцхерцога. Армията на австриеца имаше несравнимо по-голяма численост от френската, така бе от самото начало и това се знаеше. Именно защото французите бяха по-слаби, трябваше добре да преценяват кога да водят битки, кога да напредват и кога да задържат позициите си. Жалко, че Журдан бе постъпил така глупаво.
По лицето на Дюра бе изписана умора, а дясната му ръка висеше в кървава превръзка. Лицето, косата и униформата му бяха черни от барут. На малка маса близо до вратата Шолет съчиняваше доклад, който да замине за Париж.
— Да споменавам ли за руснаците? — попита той.
Дюра бе изразил колебание по този въпрос по-рано, защото забелязаните неколцина казаци при Брегенц, можеха да са преоблечени австрийски конници.
— Не, недей. Пиши, че се изтегляме назад и по-късно ще ги уведомим за позициите си. Докато получат доклада, това вече няма да е важно.
Гласът му звучеше дрезгаво. Със здравото си рамо се подпираше на прозореца, понеже едва се държеше от умора. Никой не бе спал от два дни, а едва ли щеше да им се отдаде възможност да поспят скоро с армията на ерцхерцога по петите им.
— Ще останем тук, колкото да се погрижим за ранените и да нахраним войниците — продължи Дюра. — Искам да сме на запад от Констанс до довечера. Нареди да се организира полева болница за ранените близо до езерото и свикай военен съвет веднага. Сега, след разгрома на Журдан, ние сме единствената пречка по пътя на ерцхерцога. Ще се оттеглим отвъд река Тур и оттам ще заемем позиции около Цюрих. Ако някой има възражения, да ги изкаже до петнадесет минути. И, по дяволите, да бъде открит Виже. Искам да съм сигурен, че Тео е в безопасност.
Нямаше представа откъде да започне да я търси в хаоса на изтеглянето. Четири хиляди негови войници се нуждаеха от провизии и грижи, а трябваше да се увери, че Тео е в безопасност. Остана до прозореца. Чакаше завръщането на Боней и се надяваше да види позната физиономия или силует сред тълпата.