След няколко минути той бе значително по-богат. Докато излизаше от аптеката, в кесията му тежеше пруско злато. В квартирата си, заедно с дрехите, опакова и няколко оръжия, две от тях бяха достатъчно малки, за да ги скрие по себе си. Пътуването с добре обучени убийци, абсолютно лишени от всякаква съвест, изискваше допълнителни предпазни мерки.
Странната група от трима напусна Брегенц същата вечер.
12.
Изтеглянето от Констанс започна на свечеряване, евакуацията на ранените ставаше бавно — каруците се точеха на километри по пътя на запад. Ариергардът на Дюра не съобщаваше за някакво движение след тях, което носеше известно, макар и временно, облекчение. Ерцхерцогът не ги преследваше. Пътуваха почти до полунощ, преди да спрат за почивка. Скоро заблещукаха огньове на стотици места и осветиха планинската долина.
Малката страноприемница при входа на долината разполагаше със стаи за Дюра и офицерите от щаба му, макар условията да бяха селски.
— Няма проблем — отвърна Дюра изтощено, когато Боней донесе новината. — Ще се задоволим с какво да е легло.
Стаите бяха малки и тази, в която въведоха Тео и Дюра, имаше легло с пухени дюшек и завивки, камина и почти нищо друго. Но бе чиста, огънят набързо се разпали и само след минути съпругата на ханджията се появи по нощница и набързо метната отгоре роба. Щедрото предварително заплащане на Боней определено бе спечелило сърцето й за френските офицери, независимо от късния час. Като се поклони на Дюра, тя почтително каза:
— Разбрах, че желаете гореща вода и вечеря.
— Да, моля. — Прекалено мръсен, за да се настани на леглото, Дюра се бе изтегнал на пода, с опрян в стената гръб. — Първо водата.
Стопанката хвърли любопитен поглед към легналата на леглото фигура. Стройното тяло, облечено в униформа, не се очертаваше ясно под светлината на свещите и играещите сенки, макар адютантът на генерала да бе говорил за нея.
— Вашата… ъ… спътничка също ли желае вода? — попита тя.
— Да — отвърна Тео и се усмихна на вторачената в нея жена.
— Гореща вода за баня за двама — уточни Дюра. — И по-бързо, ако е възможно.
— Да, сър. Момичетата в кухнята вече я топлят. Какво бихте желали за вечеря?
— За мен — каквото и да е. — Той лениво изви глава към Тео. — Ти какво искаш, скъпа?
— Бекон с яйца. Изведнъж ми се приядоха.
Очите на Дюра леко се присвиха и за миг се плъзнаха към плоския й корем. Но гласът му бе безизразен, когато се обади:
— За мен същото. И то бързо — добави той грубо, защото нямаше никакво намерение да води празни разговори посред нощ, след като бе смъртно уморен, а ръката страшно го болеше.
Съдържателната си тръгна и Тео пророни:
— Не съм сигурна дали ще се задържа будна, докато пристигне храната.
— Поспи. Аз ще те събудя.
— Много си далеч от мен — прошепна тя, обърна се и протегна ръка към него.
— И прекалено мръсен, за да те докосвам. — Очите му бяха полузатворени. — Изчакай да се измия.
Но независимо от това улови ръката й, поднесе я към устните си и й се усмихна.
— Разполагаш ли с друга униформа?
— Сигурно. Боней страшно го бива. А ти имаш две нови рокли — продължи той все така със затворени очи и по лицето му отново се появи усмивка.
— Нови рокли?
Главата й леко се извърна.
Той леко повдигна мигли и наклони глава към конските дисаги, които адютантът му бе внесъл в стаята и оставил при вратата.
— Намерил си ми рокли?
Като се надигна на лакът, тя се загледа в него, очарована от проявеното внимание.
— Работа на Шолет.
— Ти ли му нареди? — попита кокетно тя. — Съобщи ли му размера… цвета… материята…
— Трябваше да го направя — изхили се Дюра, но после простена, защото дори и при най-малкото движение ръката го болеше.
Шевовете се бяха разтворили още при Брегенц и когато отново зашиха раната в Констанс, за малко да припадне от болка.
— Нужен ти е лауданум — обади се Тео и се надигна от леглото. — Ще проверя дали има при стопанката.
— В дисагите има бутилка коняк — възпря я Дюра, като внимаваше да не мърда.
Тео бързо донесе торбата и като приклекна до него, я разтвори. Потършува вътре, измъкна малка бутилка, махна тапата и му я подаде.
— Моят ангел-спасител — прошепна той.
Вдигна шишето към устните си и отпи голяма глътка. Неразположението му бе очевидно.
— Да погледна ли раната ти?
— Не сега. По-късно. След като изпразня тази бутилка — завърши той с лека усмивка.
— Да повикам ли хирург?
— Не. Той нищо не може да направи. Разгледай си роклите — подкани я той в желанието си да смени темата. — Кажи ми дали ти харесват.
За да приглуши следващия пристъп на болка, той отново отпи щедра глътка от коняка.