Не смееше да мисли за бъдещето.
Събуди се от топлината на тялото му и от целувката. Слънчевата светлина нахлуваше през прозореца, а тревогите й бяха изчезнали. Усмивката му винаги успяваше да ги прогони, помисли си тя.
— Опасявам се, че снощи пропуснах нещо — тихо се обади той.
— Не исках да те будя.
— Винаги ме буди за това — насърчи я ухилен той. — Смятай го за постоянна заповед.
— Изглеждаше ми много изтощен. Но сега ми се виждаш напълно отпочинал — добави тя закачливо, усетила възбудата му да докосва бедрото й.
— Напълно — увери я той.
Дори болката в китката бе станала поносима.
— Предполагам, не си гладен? — попита внезапно тя, усетила остро желание за шоколад и бита сметана.
— Може и така да се каже, но зависи за какво.
— Колко си мил — отбеляза тя, като се стараеше да потисне апетита си за храна, и се протегна да го целуне. — Разполагаме ли с време тази сутрин?
— Ако Боней не пристигне със съобщение от ариергарда ни. Наредих да ме уведоми незабавно, в случай че ни преследват.
— Значи, ако ерцхерцогът реши да не тръгне след теб…
— Което е най-вероятно. Австрийските генерали рядко решават самостоятелно. Всичките им заповеди пристигат от Виена.
— Какво неудобство.
Дюра се усмихна.
— Не и за нас.
— Значи не е изключено да се окаже, че разполагаме с доста време? — попита мъркайки тя.
— Има подобна вероятност — отвърна той все така усмихнат.
— Чудя се тогава дали… — Устата й отново се напълни със слюнка — в съзнанието й отново изплува представата за шоколад. — Искам да кажа, че щом не се налага да тръгваме незабавно, би ли имал нещо против, първо да пийна шоколад със сметана? Страшна потребност изпитвам от шоколад и…
— …сметана — довърши той. — Потребност? — попита той тихо, със странно изражение. — От кога изпитваш подобни потребности?
— Не съм съвсем сигурна — отвърна тя, усетила тръпка по гърба си. — Не съм забелязала, макар като се замисля, Виже се изненада, че изядох всичката шунка и хляб, които монасите приготвиха за нас на тръгване. За щастие той намери нова храна при първото спиране, защото продължавах да съм гладна. По неговите думи ядох за двама войника. Идеята за шунка и хляб ми се струва доста привлекателна в момента — завърши тя със сладка усмивка. — Дали е прекалено рано да повикаме ханджията?
Дюра се засмя.
— Боней им плати така добре, че никога не е прекалено рано — увери я той и я потупа по ръката.
Отметна завивките, надигна се от леглото, отиде до вратата, отвори я със замах и повика собственика, за да даде нарежданията си. Застанал на прага, Дюра изведнъж й се стори невероятно висок в малката стаичка.
— Готово — обяви той, след като затвори вратата и погледна ласкаво Тео. — Съвсем скоро ще получиш храна, ma chere.
— Събуди всички в хана — упрекна го шеговито Тео.
— Сигурен съм, че отдавна са будни — обяви той небрежно.
— Прекалено отдавна си генерал, скъпи. Наистина е прекалено рано.
— Тогава после да легнат да си доспят — подметна той незаинтересовано, като се наведе и затършува из дисагите.
Измъкна чифт панталони и ги навлече.
— Нали не се обличаш? — сепнато възкликна Тео.
— Само временно, скъпа — увери я той. — Макар никога досега да не съм бил пренебрегван заради сандвич с шунка.
— Но аз наистина умирам от глад — извини се тя с усмивка.
Седна до нея на леглото, целуна я и много тихо каза:
— Ако желаеш, ще вземем готвач да пътува постоянно с нас и така никога няма да си гладна.
— Не се ли радваш за бебето? — попита тя шепнешком със странно изражение на лицето.
— Нямам твоята вяра, че съществува. Прекалено рано е още — отвърна той прагматично. — Но съм доволен, че ти се радваш.
— Той вероятно обича бита сметана.
— Или тя обича шунка.
— Или те обичат и сметана, и шунка.
Веждите му се стрелнаха нагоре.
— С близнаци ли ще ме дариш?
— Аз съм близнак. Брат ми починал в ранна възраст.
— Нашите деца няма да умрат.
— Не — заяви тя категорично.
Ханджията се яви и Дюра поръча закуска, достатъчна да засити и изгладнял от любов любовник.
— Толкова си мил — отбеляза тя, след като останаха сами и измъкна ръце изпод чаршафа, който бе притеглила към брадичката си, за да прикрие голотата си.
— Можеш по-късно да ми благодариш.
Свали панталоните си и се настани обратно в леглото, намигна й и се ухили лукаво.