— Или още сега — прошепна тя, усетила как прекрасната му ерекция предизвиква у нея не по-малко стръвни потребности.
— Не разполагаме с достатъчно време. Гласът му бе дрезгав от желание.
— Няма да ни отнеме дълго — увери го тя.
Притисна се към него жадно, а възбудата му я изпълни с неочаквана похот. Само след секунди тя възседна бедрата му.
Той й помогна, сам изпълнен с не по-малко страст. Понеже бе по-опитен, отмести ръцете й, за да се намести така, че да проникне в нея. Усетила как остава без дъх, тя се отпусна върху него, блажено усещайки цялата дължина на мъжествения му орган чак до мястото, където телата им плътно прилепваха едно към друго. Обзета от пълна наслада, тихо прошепна:
— Обожавам твоя член.
— И ние те обожаваме — увери я той, здраво стиснал бедрата й, за да й попречи да се надигне. — Не — прошепна той, докато тя се стараеше да избяга от блаженото си пленничество. — Още не… Почакай.
Проникна още по-дълбоко в нея и я накара неволно да простене. В следващия миг леко се измъкна. Едва дишайки, замаяна, разтопяваща се, тя нададе тих, приглушен вик.
Той я повдигна леко, макар самият да изпитваше необуздано желание да я притежава тъкмо сега. В момента нищо на света нямаше значение. Единствено нейните потрепервания от опиянение, преди да достигне връхната точка, го занимаваха.
Усещаше разпалената й възбуда. Щом започна да я отпуска върху себе си, усети как оргазмът й започва. Запъхтяна, тя се вкопчи в него, от гърлото й излизаха сподавени стонове.
— Поеми го целия — прошепна той и като се надигна, проникна докрай в нея, а собственото му върховно освобождаване не закъсня да започне.
Със затворени очи, изпъната шия и запъхтяна, тя посрещаше всяко негово движение. Имаше чувството, че цялата гори, а ноктите й несъзнателно се впиваха и оставяха следи по раменете му. Това той не забеляза. Както и не усещаше болката в ръката си. Съзнаваше единствено, че се е понесъл на вълните на разтърсващия си оргазъм.
След време потреперващите им тела се поуспокоиха, но те останаха легнали един до друг в прегръдките си и се стараеха да възвърнат нормалното си дишане. Нито единият, нито другият не беше в състояние да помръдне. Птичите трели отвън изведнъж нарушиха настъпилата в стаята тишина. Усещаше се ароматът на развихрилата се страст и топлината на телата им.
— С теб любенето придобива нов смисъл — пророни Дюра, пръв възвърнал способността си да говори, макар очите му все още да бяха затворени.
— Не съм подозирала, че съществува такова любене. — Тео гальовно близна ухото му. — Благодаря ти, mon cher, за въвеждащия урок.
Животът придоби за мен нов смисъл, мина му през ума, докато помагаше на Тео да се излегне удобно върху него.
— Ще оцелеем ли в съществуващия хаос? — попита плахо тя, като го желаеше завинаги, независимо от заобикалящите ги опасности.
Беше прекалено честен, за да отговори небрежно на този въпрос, дошъл от сърцето й. Затова, след кратко колебание, промълви:
— Има доста добри шансове да оцелеем. — За да смекчи сериозността да думите си, с усмивка добави: — Освен това винаги мога да победя ерцхерцога, след като хората ми се окопитят.
Тя му се усмихна лъчезарно.
— Радвам се, защото искам детето ни да има баща.
— И аз си мисля, че така е редно.
Сервирането на закуската прекъсна разговора им, за което той изпита благодарност. За да се справи с враговете си трябваше да има железни нерви и невероятен оптимизъм. Без да се споменават допълнителните подкрепления, обещани му от Лион още през февруари.
Храниха се в леглото, по-скоро Дюра ядеше, а Тео очевидно пробваше капацитета на стомаха си, който се оказа неограничен.
След третата й порция омлет със сирене и втора чаша шоколад, той отмести чинията си и попита: Сигурна ли си? а тя кимна съвършено убедена и поднесе лъжичката със сметана към устните си. Представляваше невероятно привлекателна гледка, мина му през ума.
А след малко, в отговор на деликатното му питане дали наистина е в състояние да изяде четвърта препечена филийка с мед, тя се разфилософства:
— Редно е да се храниш по-добре, скъпи. Снощи почти не вечеря. — Спря за миг, за да си отреже парче шунка към поредната хапка от омлета. — Готвачът им тук е чудесен. Опита ли хляба?
— Да го склоня ли да ни последва в Цюрих? — попита той. Докато я наблюдаваше, си мислеше, че тя е насладата на живота му.
— Би ли го сторил? — Очите й сияеха.
— С удоволствие.
Беше готов да нареди да разглобят страноприемницата дъска по дъска и да я отнесе накрая на света за нея, стига да го поиска.