— М-м-м-м…
Клепачите й леко се притвориха. Облече я все едно беше безпомощно дете: внимателно повдигна главата й, пъхна първо едната, после другата ръка в дантелените ръкави, леко я повдигна, за да плъзне роклята. Нежно я спусна по раменете и надолу върху напъпилите й гърди. За миг се забави, преди да покрие бедрата и краката.
Шолет явно имаше точно око. Роклята, модна и дръзка, й стоеше като излята. Беше толкова прозрачна, че бялата й кожа доставяше радост за очите под тъмната тъкан, а загатнатият черен триъгълник между краката развихряше въображението. Но най-притегателно се оказа деколтето: дълбоко и щедро, очертано с червена панделка. Тя лесно можеше да бъда развързана, за да даде достъп до нежната плът.
Тео вече въобще не спеше. Ритъмът й на дишане се бе променил. Нежната материя се допираше до кожата й и събуждаше чувствени усещания. Отвън сияеше от възбуда, а отвътре я изгаряха бушуващи огньове. Тео се зачуди дали облечена в тази рокля няма да се удави в чувствеността.
— Защо не седнеш? — предложи Дюра, подпъхвайки ръце под раменете й.
— Имам ли друг избор? — Леко спуснатите й мигли едва прикриваха дълбокото зелено на очите й.
— Винаги имаш избор, скъпа. — Гласът му бе изключително нежен, а в тъмните му очи проблясваше екстаз. — Хайде, надигни се за мен.
Непреодолимата му страст и желание го караха да забрави изцяло за болката в ръката. Облегна я изключително внимателно върху лакираната червена табла на леглото, подреди възглавниците около нея и чак тогава промълви:
— Правиш чест на роклята, ma chere.
— Усещането от нея е… изключително…
— И тук ли е така? — Той плъзна ръка по венериния й хълм. После я прокара по-надолу по нежната материя и леко притисна сладостната пъпка в слабините й.
Тео простена.
— Как се чувстваш?
— Нетърпелива — отвърна тя, извивайки се под ръката му.
— Искаш ли отново да стигнеш до оргазъм?
Тео леко се отдръпна. Усещаше кожата си изопната от дългото любене.
— Не бих могла.
Пръстите му напипваха влагата в нея дори през фината материя.
— Не се знае.
Очите й се затвориха от трепета, който усети във вагината си.
— Ще умра…
Дюра се наведе и нежно постави устните си върху нейните, промуши ръка под черната дантелена пола и пъхна пръст в нея.
— Не, няма. — Не преставаше нежно да гали меката й кожа. — Няма да ти позволя.
Думите му й подействаха успокояващо, а впиващите се във влагалището му пръсти я опияняваха.
— Отвори се по-широко за мен — помоли той тихо и тя на секундата го стори. — По-широко! — Помогна на бедрата и да се отпуснат встрани и кръстоса стъпалата й, така че тялото й от кръста надолу бе изцяло пред погледа му. Облегна се назад, за да се наслади на примамливата гледка, носле вдигна още малко полата, за да я види по-добре.
— Би ли искала да усетиш члена ми вътре в теб? — леко и погали.
Тя се притисна в ръката му със сподавен стон.
— Не те чувам. — Пръстите му не преставаха да се движат напред-назад. — Искаш ли члена ми?
Тя кимна.
— Не съм напълно сигурен, че си готова. Очите й се отвориха широко.
— Точно така — искам да виждам копнежа ти!
— Не мога да чакам… Моля те…
— Само още няколко минути… Мисля първо да целуна зърната на гърдите ти.
— Не… Моля те…
Дишането й бе накъсано, а кожата — поруменяла. Вагината й видимо пулсираше. Тя бе така предизвикателно възбуждаща, че Дюра се зачуди колко дълго самият той ще успее да се въздържи. Но бе по-вещ в тази игра и знаеше, че всяко забавяне само ще увеличи многократно насладата.
— Няма да ми отнеме много време. — Развърза червената панделка на деколтето и оголи гърдите й. — Не ти ли е студено?
— Дяволите да те вземат!
— Толкова си вихрена — шеговито отбеляза той. Плъзна бюстието надолу и завърза червената панделка под гърдите й — така те бяха обградени от черната дантела и изпъкваха като деликатни нежни сфери.
Наведе се напред, нежно лизна едното зърно, после второто и дочу простенването на потреперващата Тео. Ръката му решително обгърна едната й гърда, докато устните му търсеха зърното. Засмука го и едва когато тя вече не можеше за нищо на света да спре потреперванията си, обгърна лицето й с ръце и прошепна:
— Много по-добре е, когато съм вътре в теб.
— Готова съм! — В очите й гореше невиждана страст.
— Търпение, скъпа. Ще става все по-добре.
— Гарантираш ли?
— Гарантирам.
— Дяволите да вземат безсрамната ти самоувереност!
Веждите му се вдигнаха изненадано.
— Моята увереност би трябвало да те радва.
— Понякога ме обижда.
— Дори сега? — Той погледна към растящата си ерекция.