Тео не спираше да потреперва. Безброй пъти стига до най-блажения момент. Накрая Дюра се възкачи отгоре й, потопи се в нея и проникна дълбоко, без да престава да я прегръща. Ритъмът, в който се движеха, сякаш съвпадаше с този на вселената. Бяха се слели в нещо безразсъдно, мощно, невероятно. Оргазмът му подейства като експлозия — разтърси го, вцепени тялото и ума му и той се отпусна с цялата си сила, като в последния момент се претърколи, за да не я смачка.
— Господи — промълви само дрезгаво.
Опита се да напълни дробовете си с въздух, за да превъзмогне шока от преживяното.
— Засега нали няма повече да се любим? — тихо пророни Тео.
Той се пресегна да я погали.
— Извинявай! Поспи.
С усилие се изправи на лакът, погали я и нежно я зави.
Тя вече спеше. Бе така красива, че той неволно се усмихна. Желаеше я, както никога не бе желал жена. Това чувство го ужасяваше, но не бе способен да му се възпротиви за нищо на света. Тя го наричаше любов, той нямаше представа какво точно е. Ала тя бе негова, в това бе сигурен, независимо дали тя го искаше.
13.
Антон Минген се сливаше изцяло със заобикалящата го действителност. Поддържаше съзнателно ненатраплив външен вид, а талантът му за учене на езици се изявяваше в способността да говори дори регионални диалекти без акцент. Монголските прадеди на чеченците обаче ги бяха дарили с атрактивна физика, а свъсените им сурови изражения биха привлекли вниманието дори под умела маскировка. Затова агентът на крал Фредерик прецени, че е по-добре да пътуват през нощта, а денем да почиват.
Догонването на отстъпващата армия на Дюра не им създаваше трудност. Само след три дни Минген и наказателният му отряд се настаниха в същия хан, в който Дюра бе отседнал предишната нощ.
На вечеря Минген подхвана разговор с прислужницата, която сервираше. Направи й комплимент за хубавата бродирана престилка, изрази задоволство от храната, а накрая се учуди дали наистина е видяла славния Дюра.
— Всички в селото говорят за него — вметна той. — Щедростта му стигала дотам с лични средства да плаща за подслон и храна на войниците си.
На девойката не й трябваше много.
Тя се впусна да възхвалява чара и поведението на генерала. И описа в пълни подробности събитията от предишния ден.
— Дочух, че някаква дама пътувала с него… Според един коняр била изключителна красавица…
— И двамата са прекрасни — въздъхна замечтано прислужницата. — А усмивката на генерала е толкова хубава. И лично ми благодари, дето снощи отнесох на дамата му втора порция пудинг. — Гласът й се сниши съзаклятнически, а в очите й се появиха палави пламъчета. — Беше облечен само по панталони, ако се досещате какво искам да кажа.
— Аха — отвърна Минген с подобаващо разбиране. — Любовници?
— Няма съмнение. — Тя му намигна. — От стария Калнин надолу по улицата й купи хубав пръстен с розов диамант голям колкото яйце на гургулица. А пък дамата изобщо не стана от леглото, докато тази сутрин не се облякоха за тръгване.
— Известно е отношението на генерала към жените — подметна Минген с измамна момчешка усмивка.
— Всяка от нас тук беше готова да е с него, само да я погледне — обяви хубавото момиче. — Ани искаше да го попита дали би се откъснал от дамата си за съвсем малко — колкото да се потъркалят из сламата, но я задържахме, понеже виждахме, че е запленен изцяло от графинята.
— Тя графиня ли е? — привидно се изненада Минген, влагайки нужната почтителност в тона, а същевременно се питаше дали Дюра се обръща към Тео с титлата й.
— Е, не я нарича графиньо, а скъпа и любов моя, но войниците, които я пазеха, я наричаха графиня. Била рускиня — добави прислужницата шепнешком, сякаш съобщаваше нещо опасно.
И имаше известно право, защото злите очи на чеченците внезапно се фокусираха върху нея. Сякаш усетила невидима зла сила, девойката набързо се оттегли под предлог, че има работа в кухнята.
Приличат на черни вълци, помисли си Минген, загледан в двамата мъже пред себе си. Очите им бяха безмилостни, лишени от всякаква човечност, а смуглият им тен и тъмните дрехи им придаваха зловещ вид. Знаеше, че никога не трябва да застава с гръб към тях.
— Руска графиня — промърмори единият, а едрите му длани стиснаха още по-силно бокала с бира.
— Тук? — попита другият, като думата едва се чу от пълната му с козе месо уста.
— Имат ден преднина — обясни Минген на азиатски диалект.
Ала шпионите на Дюра действаха като добре смазана машинка.
Един млад агент беше забеляза чеченците същата вечер в Мюлхайм и незабавно изпрати съобщение на генерала.