— Можете да почукате на вратата й — отвърна прислужницата и му хвърли леко подозрителен поглед. Не беше облечен във френска униформа, нито приличаше на богаташ. — Откъде познавате графинята?
— Работех за баща й. Като негов секретар.
— В Париж? — попита тя.
За миг Минген се зачуди какво точно да отговори. Знаеше ли тази жена историята на Тео или просто предполагаше, че дамата на Дюра е французойка?
— Да, в Париж.
— Как бих искала някой ден да видя Париж.
Пулсът на Минген се нормализира.
— Ако й връчиш бележката, с радост ще ти дам достатъчно пари за едно пътуване дотам.
Тя протегна ръка. Минген се усмихна доволно.
При всякакви обстоятелства бе трудно човек да се срещне с генерал, постоянно охраняван и заобиколен от подчинени и офицери. А при сегашното състояние на бойна готовност Минген напълно съзнаваше невъзможността да получи пряк достъп до Дюра.
Не беше разумно и да обяви публично, че е агент на крал Фредерик или на Корсаков. Щеше да се изложи на опасност. Някой младок, мечтаещ за слава, можеше да го застреля или да го вкара във военнопленнически лагер.
Ако обаче успееше да убеди Тео в опасността, която грози генерала, тя най-вероятно щеше да му уреди среща с Дюра. А след като генералът узнаеше за плана на Корсаков, войниците му щяха да се справят с двамата чеченци.
Минген обаче бе подценил всеотдайността, с която чеченците изпълняваха задачата си. Изключително вещи в занаята си, те вече бяха открили и Дюра, и Тео, И докато Минген съчиняваше бележката си до графинята, накратко споменавайки за надвисналата над Дюра опасност, чеченците се катереха по задната фасада на странноприемницата. Спряха за миг при перилата и внимателно огледаха хола през тънкия прорез на завесите. Стаята бе оскъдно осветена и празна и те мигом се заловиха за работа.
С помощта на тънък нож отвориха безшумно прозореца. Промъкнаха се вътре. После светкавично го затвориха. По-дребният се придвижи към леко открехнатата врата на спалнята. На устните му се появи доволна усмивка и той кимна на другаря си.
Само след секунда се шмугнаха вътре и се устремиха към леглото, където Тео четеше. Всичко стана светкавично — тя понечи да изпищи, ужасена от вида им, но една тъмна ръка запуши устата й. Макар че се бореше да се измъкне от хватката им, макар че не преставаше да рита и да драска, те с лекота преодоляха съпротивата й и след няколко секунди тя бе здраво омотана, със запушена уста и завързани очи.
Сепната и ужасена от ненадейното нападение, с тягостно чувство за съдбовна предопределеност, сковаващо всичките й сетива, Тео усети как я влачат нанякъде. Дали щяха да я изтезават, преди да я убият? Тази мисъл я паникьоса. Миг по-късно усети хладен бриз по бузите си, долови тихо подвикване отдолу и пулсът й се ускори. Намираше се пред отворения прозорец.
Изпищя, когато усети че я хвърлят, но викът й бе заглушен. Усети, че пада свободно и инстинктивно се приготви за удара. Ала в следващия миг припадна. Отпуснатото й тяло бе поето от чакащия долу чеченец.
Миризмата на слама и коне я блъсна в ноздрите, когато по-късно дойде в съзнание. Лежеше съвършено неподвижно. Благодари наум на всички великодушни духове и богове, че са запазили живота й. Чудеше се къде е и откога лежи на този под. Нямаше представа нито за времето, нито за пространството. Не се чуваха никакви звуци. Дали беше сама?
Предпазливо помръдна с крак — завързаните й глезени не й позволяваха кой знае какво движение. Изчака да разбере каква реакция ще последва.
Нищо не наруши тишината.
Питаше се дали ще я оставят да умре така. Зависеше от това, дали е нужна на Корсаков жива… Прехвърли наум най-вероятните причини, поради които би го желал. После заобмисля начин да се измъкне от бедственото си положение.
Застанал в подножието на стълбището, Минген наблюдаваше как прислужницата се обръща към войниците, охраняващи вратата на Тео. Предвидливо й беше дал жълтици и за тях с надеждата да проявят по-голяма благосклонност.
Най-сетне бележката попадна в ръката на войника и Минген облекчено въздъхна. Първото препятствие бе преодоляно.
Слизайки по стълбището, прислужницата му намигна, горда от успеха си и доволна от новопридобитото богатство.
Стражата изчезна зад вратата. Минген чакаше с изопнати нерви. Но мъжът се появи след миг, очевидно разтревожен. Придърпа и другаря си в апартамента.
Не минаха и няколко секунди и двамата излязоха тичешком.
— Няма ли я? — настойчиво попита Минген, препречвайки пътя им. Нямаше време за любезности. — Имате нужда от мен, аз мога да я намеря. Отведете ме при Дюра.